- Поводът за този разговор е събитието на последните дни, когато руски дронове нахлуха над полска територия. Прецедент ли беше това?
- Не, не е прецедент. Само преди месец дрон падна на 100 км от Варшава. Виждаме подобни инциденти, които се случват и в небето над Румъния, да добавим и множеството парчета, които бяха открити по крайбрежието на нашето Черноморие. За нещастие тези инциденти са чести и те ще се увеличават, защото виждаме, че Русия увеличава ударите по украинска територия, увеличава и целите. Видяхме вече, че сред целите са учреждения и административни сгради в самия Киев. Обстрелват се и цели в западната част на Украйна, много близко до самата граница с Полша и Румъния, което означава, че такива неща ще виждаме и в бъдеще.
- И понеже говорим за инцидент, искам да ви попитам това случайност ли беше, или целенасочен тест на готовността на западните съюзници и самата Полша? Защото в този случай имаше доста обекти, а и за първи път бяха активирани изтребители, които свалиха дроновете.
- Ние трябва да боравим много внимателно с фактите и заключенията, защото ситуацията е много изнервена и взривоопасна. Виждаме, че руското министерство на отбраната излезе със становище, че това по-скоро е инцидент и са готови да го обсъдят с полското министерство на отбраната. От друга страна пък, виждаме реакцията на самата Полша, която реагира много крайно, много остро и задейства чл. 4 на договора за НАТО, което значи, че страните членки се събраха на заседание, за да обсъдят следващи крачки. Тук трябва да обсъдим два аспекта. От една страна – огромният брой дронове, използвани от Русия, увеличава и броя на тези, които се отклоняват от своята траектория. От друга страна, генералният щаб на руската армия предоставя всеки ден сводка на своя главнокомандващ, президента Путин за целите, които са набелязани. И когато целите са в близост до границата, това става с ясното съзнание, че това може да доведе до инциденти. От друга страна, видяхме и че ПВО на съюзниците още не е добре подготвена за борба с дроновете, новата тенденция за водене на война, защото се оказа, че за свалянето на малки и примитивни дронове бяха изпратени най-модерните изтребители и изстреляни ракети, които струват милиони евро, срещу дронове, струващи по няколкостотин евро. Русия не за първи път тества способността на НАТО да реагира по източния фланг, с множеството случаи със самолети и кораби в близост до границите, но това все пак е една стандартна процедура. Докато навлизането на дронове, и то в такова количество, на чужда територия може да доведе след себе си опасна ескалация на конфликта.
- Много западни служби, включително и германски, говорят за амбицията на Русия да заплаши своя съседка, членка на НАТО, и ескалиране на конфликта. Каква е вероятността това да се случи и как оценявате този риск?
- Според мен няма опасност в момента това да се случи. Виждаме, че Русия е изпратила всички свои боеспособни войски на фронта в Украйна. Като основната й цел е да завърши т.нар. от нея Специална военна операция и се вижда, че цялата острота на руските военни действия е насочена натам. От друга страна пък, Полша е най-милитаризираната членка на НАТО с рекордните 4,7% разходи за отбрана. Въоръжена с модерно оръжие. И скоро Полша ще има една от най-големите армии в Европа, сравнима с тези на Германия или на Франция. Така Варшава се оказва един от стожерите на източното крило на алианса. Но аз не очаквам пряка конфронтация на Русия с Полша или Прибалтика. По-скоро в обсъждането по искане на Полша при активирането на чл. 4 една от темите беше прехващане и сваляне на руски дронове над Украйна, ако те теоретично заплашват държава членка. Това би могло само по себе си да доведе до ескалация, защото Русия предупреди, че би го възприела като пряка намеса във войната в Украйна. И това може да доведе до обвинения от страна на Москва, че ето, видите ли, НАТО се намесва във войната.
- България освен че осъди публично инцидента обаче, привика за обяснение и посланик Митрофанова. Какъв знак дава нашата реакция?
- Всъщност България реагира в общия контекст на европейските страни и бяхме една от двайсетте страни, които направиха демарш пред руския посланик, като това се случи между 11 и 15 септември като част от координирана акция на членките. На дипломатически език демарш е най-силната форма на дипломатически протест. И това е последната стъпка, преди дипломат да бъде обявен за персона нон грата. Това, че България използва толкова висока мярка, показва, че ние сме реагирали по най-категоричен начин на дипломатически език.
- А как оценявате реакцията на посланик Митрофанова?
- Според мен и тя е координирана с всички дипломатически представители на Руската федерация и съм сигурен, че и другите посланици са имали същата реакция. Пак казвам, че това беше координирана реакция от страна на страните членки в Европа и респективно координирана реакция от страна на руските дипломати. Нищо изненадващо в поведението на Русия, която, както знаем, не е мръднала и на милиметър от първоначалните си позиции и по отношение на войната, и по отношение на изказванията. Така че аз не виждам някаква промяна в нещата, които казват руските дипломати.
- Като говорим за нашата страна, ВМС завчера унищожиха морски дрон на 80 км от брега, преди това множество случаи на парчета и дронове, откривани по бреговете ни. Каква е заплахата за нас в тази посока?
- Както казах, такива инциденти ще стават все по-чести заради интензивността на ударите и разширяването на обхвата на целите, така че за съжаление наистина трябва да действаме внимателно, предпазливо и хладнокръвно. Но пък при всеки инцидент трябва моментално да бъде уведомява щабквартирата на НАТО. Също така България не трябва да бяга от предложението за увеличаване числеността на бойните единици на НАТО. Видяхме, че Нидерландия, Чехия изпратиха свои бойни единици в Полша за подсилване на отбраната на страната. България трябва да се възползва от тази възможност, както го прави и Румъния, за повишаване сигурността на границите ни.
- Сега ние каква възможност имаме за реакция при такива инциденти?
- Аз не съм военен експерт, но това, което виждам, е, че еърполисингът е ефективен и реакцията на страните членки е добра и могат да реагират мълниеносно, както се видя в Полша. Но и ние трябва да се учим в движение, защото видяхме, че войната в Украйна извади нови оръжия като дроновете и нов начин на водене на бойни действия. Така и НАТО трябва да наблюдава бойните действия и да трансформира своите въоръжени сили според новите условия на водене на война. Това – за да не изоставаме от новите технологии.
- Имате ли прогноза за хода на тази война? При какви условия би се случило това и да очакваме ли замразен конфликт?
- О, според мен не се вижда краят на войната, защото виждаме диаметрално противоположни искания от двете страни. САЩ и Украйна са по-скоро за спиране на бойните действия и започване на преговори, докато Русия показва, че би започнала преговори, без да спира бойните действия, защото в момента има някакво преимущество на бойното поле. Единствената държава, която може да окаже силен натиск, е САЩ. Видяхме, че вече 19-и пакет санкции на ЕС не спира руската икономика да произвежда оръжия и да поддържа военната машина. САЩ имат механизми, видяхме, че натискът върху Индия имаше ефект. Освен да се поддържат ниски цени на петрола, виждаме – при реален натиск от президента Тръмп президентът Путин се съгласява не преговори, нещо, което досега не се беше случвало.
- Можем ли да кажем, че Доналд Тръмп може да играе основна роля в спирането на този конфликт?
- Да, абсолютно, смятам, че ключът е в неговите ръце. Доколко той иска да го използва, е отделен въпрос. Виждахме, че имаше и намерения от негова страна да се оттегли от този конфликт и затова и бързо европейците изпратиха свои представители за преговори с него, таке че Коалицията на желаещите да остане заедно със Съединените щати. Защото само тогава тя наистина ще има ефект.
- Единството на Запада е решението?
- Единството на Запада, но със САЩ! Защото се видя, че сама Западна Европа няма възможностите да оказва голямо влияние на Русия.
- Не мога да не ви попитам за Газа. Бенямин Нетаняху е решен да стигне до края с новата офанзива. Там накъде вървят нещата?
- За съжаление и там не се вижда скоро да има мир по няколко причини. Първо – самият Хамас, самата му структура и политиката на тази организация през последните десетилетия. Хамас категорично не желае да преговаря за опцията за две държави, като съществуването на Израел и израелския народ се отхвърлят от Хамас. Хамас иска да въведе тип халифат в Газа, точно както го искаше и Ислямска държава. Трудно се преговаря с организация с крайни терористични виждания. От друга страна, те са се инфилтрирали в самото местно население, съществувайки като държава в държавата, което предполага и че сегашната офанзива ще доведе до още жертви. Но когато няма как да преговаряш с терористи, единственото решение е този ужас да приключи по-бързо.
- И накрая – за нашата роля в НАТО и в общата сигурност в този размирен свят.
- Много е важно България да показва спокойствие и единство заедно с нашите съюзници – страните членки на НАТО, защото ние сме изключително важна част от източното крило на алианса и имаме възможност да използваме програми за повишаване на нашите отбранителни способности. Трябва да показваме твърдост, много добра координация и постоянно да бъдем нащрек като част от източния фланг, в който, повтарям, сме важна брънка.
Това е той:
- Роден е във Варна на 27 септември 1968 г.
- Завършва New Indian School в Кувейт и „Икономика и управление на транспорта“ в Университета за национално и световно стопанство
- Специализира в Центъра за обучение на SITA в Атланта и в Societe generale de Service
- Владее английски, руски и арабски език
- Заема постовете главен секретар на Министерството на икономиката, след това заместник-министър на икономиката (в кабинета „Сакскобургготски“ от 2002 г.), по-късно е заместник-министър на външните работи (от 2007)
- Бил е координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, генерален консул на България в Дубай
Иван Петрински
