С амо ден след като на 1 септември почернени родители на деца, убити в катастрофи, излязоха за пореден път на протест пред Народното събрание, се случи нова трагедия.
Почернени родители се събраха на пореден протест пред Народното събрание ден по-рано
Пияният Петър Тодоров уби на място 15-годишно дете, пресичащо на пешеходна пътека в сърцето на столицата - на улиците „Цар Шишман“ и „Ген. Йосиф Гурко“, на метри от МВР.
Майката на загиналия в катастрофа през 2020 г. Васко - Петя Иванова, която е един от организаторите на протестите, предрече, че е въпрос на време да стане поредна трагедия.
Така и се случи. От събота вечерта почернените родители на деца, отишли си без време, се увеличиха с още двама.
- Г-жо Иванова, броени часове след протеста на почернени родители пред Народното събрание (б.а. - в петък) отново имаме убито дете на пътя. На пешеходна пътека в центъра на София, на ул. „Шишман“, отново от пиян шофьор.
- Цяла нощ след този случай не сме спали. Ние сме над 50 почернени семейства от цялата страна. Всяка една такава нова катастрофа с убито дете ни разбива. Връща ни в спомените и всеки преживява отново ужаса от загубата на детето си. И отново излизаме на протест на мястото, където е убито детенцето, за да оставим цветя.
Последният ни мирен протест беше в петък (б.а. - на 1 септември), когато депутатите ни излъгаха най-нагло и се скриха и изкараха един от ПП да ни забаламоса, за да може да избягат от задния ход министрите, с които искахме да се срещнем и да разговаряме.
На 31 май, когато беше последното ни дело на ВКС по нашия случай за трите убити деца, по което и до ден днешен нямаме решение, Росен Желязков ни обеща, че ще има експертна среща, за която ние много държим, с всички лидери на парламентарни групи.
Искахме среща и с министъра на правосъдието и главния прокурор, тъй като във всичките 50 семейства, в които има убити на пътя деца, убийците им са на свобода, с върнати шофьорски книжки. Децата ни изгниха по гробищата и нищо не се случва. Местим се от кръстовище на кръстовище, от път на път. И ето сега отново. А убийците си живеят охолно на свобода и кошмарът по пътищата продължава.
- Какви са исканията ви към лидерите на парламентарно представените партии? Какво трябва да се промени според вас, за да спре този ужас по пътищата?
- Искаме на първо място в закона да се въведе терминът „пътно убийство“. Когато се качиш пиян или дрогиран на автомобила си и убиеш човек, това не е убийство по непредпазливост. Ти се качваш и знаеш, че няма как да овладееш колата. Това е умишлено убийство.
- След последните промени, с които решиха да отнемат автомобилите на пияните и употребилите наркотици водачи, виждате ли някаква промяна? Какво е мнението ви за тези поправки?
- Това изобщо не ги впечатлява очевидно. В същия ден, когато го приеха и ни употребиха и ни излъгаха право в очите, ние имахме среща с вътрешния министър Калин Стоянов. Това беше втора експертна среща, защото имахме множество срещи - и с главния прокурор, и с предишния МВР шеф Иван Демерджиев. След това продължихме и с новия вътрешен министър, и с Настимир Ананиев, с Росен Желязков - председател на парламента, имахме няколко срещи с групите, които са от правната комисия към НС, и всички те ни лъгаха право в очите.
В същия ден говорихме да се приеме промяната, за която и сега говоря - да се въведе терминът за пътното убийство и че държим това да не се води убийство по непредпазливост. Те казаха, че са съгласни с нас. Излязоха от вътрешното министерство, където беше срещата, и гласуваха против това, което ни казаха, че ще гласуват и въведоха отнемането на автомобилите на пияни и дрогирани водачи на наш гръб. Ние сме принципно за това нещо, но не по този начин, по който беше прието.
Защото в сегашния вариант тази поправка не работи. Ако решат да съдят засегнатите, моментално всичко ще отпадне. Просто приеха тези промени набързо, без въобще да мислят.
- Какво друго искате да се промени?
- Искаме да има точен и ясен срок за изготвянето на експертизите. Има дела, които трета година не могат да започнат, защото няма експертизи. Във Велико Търново, където бяха убити две деца при катастрофа, една майка каза, че година и половина няма кой да направи една експертиза. Затова трябват срокове. Няма експерти.
Трябва да се направи институт, само че те се крият и не искат. Всичко друго за тях е по-важно от живота на децата в България. Ето защо от следващата неделя започваме да се събираме в градовете, в които са убити децата ни, на пътища и пешеходни пътеки, освен за да почетем децата, изгубили живота си там, а и за да ни чуят. Защото те просто не искат да ни чуят. Само че за сметка на нашите убити деца. Сега законът е такъв, че си остава убийството по непредпазливост. Задържат извършителя за 72 часа.
Арестът ще продължи не повече от 2 месеца, защото по закон е толкова, и след този срок ще го пуснат на свобода. После започва едно чакане с години. Първа инстанция, после втора и накрая трета. Това отнема поне 6-7 години, през които убийците са на свобода.
Най-страшното е обаче, че те продължават да имат шофьорски книжки. Такъв е законът, че не може да им се отнемат свидетелствата за управление, защото после убиецът може да съди държавата заради това, че книжката му е отнета за по-голям период от този, разпореден от съда. В последния случай имаме шофьор с 2,8 промила алкохол. Когато виждаш, че нищо не случва, после да не се чудят, че нервите на родителите не издържат и се стига до саморазправа. Няма как да издържиш психически, когато виждаш, че нищо не се случва.
Като нашия убиец на три деца, оставил и двама инвалиди. Той уби детето ни на 18 ноември 2020 г. Нашите деца са карали с 45 км/ч при ограничение 50 км/ч, а той е системен джигит. Влезе във вратата на Васко и го размаза до такава степен, че ние не можахме да се сбогуваме с детето. Получихме го в закован ковчег и когато излезе жената, правила аутопсията, каза, че е в такъв вид, че няма психика, която да издържи на гледката.
А убиецът му продължава от три години - имаме такива покъртителни снимки - да си обикаля казина, ходи по морски курорти, купил си е чисто ново „Порше Кайен“. И това е на всички 50 почернени семейства, убийците на децата им са всички на свобода.
Единствено на Тошко и Виктор от Кадиево убиеца го вкараха за 5 години в затвора. Надрусан и с висока скорост ги уби. От пет години ще лежи най-много 2 и в момента е покровителстван, защото леля му работи в затвора.
- Наказанията какви трябва да са?
- Наказанията трябва да строги. Веднага, незабавно. В много кратък срок да излизат експертизите и кръвните проби. Присъдите да са минимум от 10 години и нагоре. Но спешно трябва да се въведе пътното убийство. Пиян и дрогиран, като настъпваш газта докрай, това не е непредумишлено убийство.
Ти знаеш, че няма как да овладееш колата. Това е оръжие. Какво чакаме? В петък по време на последния ни протест точно това казах, че е въпрос на време да бъде убито поредното дете. Само един ден след това имаме 15-годишно дете, оставено на пешеходна пътека, зад МВР. Това е покъртително.
В центъра на София. Ами ако беше пуснал волана и имаше още пет отгоре?Ще чакаме още някъде някой да мине през деца пешеходци като в Чирпан. Там загина Кристиана. Били са 7-8 деца. Пречупил й е гръбнака, както са се разхождали. Само Кристиана загина, но можеше да има още 7 трупа. Трета година още няма присъда на първа инстанция по този случай. Наистина не може това да продължава повече.
- Какво може да стане според вас?
- В един момент ще стане така, че във всяко едно семейство ще има по един убит на пътя. И ето какво се случва. Всеки един нов случай се забива като пирон в живо месо, защото си спомняш за твоята трагедия. Спомняш си как ти си научил за детето си, спомняш си как си го погребал, спомняш си всичко, сякаш току-що е станало.
Всяка една катастрофа я изживяваш наново и наново и нещото, за което искам много да се борим, е да има осигурена психологическа помощ за тези родители, загубили децата си по такъв начин. Защото те не могат да се справят сами с болката си. Смазващо е. Има родители, които правят по няколко опита за самоубийство.
Имаме майка, която спи на гроба на детето си всяка вечер от осем месеца. Направила е гроба на детето си на апартамент. Жената е от Панагюрище, но понеже е учителка и са й забранили да казва, защото, ако продължим да говорим, щели да я уволнят. Жената там живее, защото мъжът й я е изоставил, когато детето й се е родило.
Тя е с рак и това е било единствената опора в живота. Осми месец те нямат експертизи, прокурорката отказала да предостави материалите, за да се види защо е изчезнала едната експертиза.
- Има ли други случаи от страната?
- В Хасково - Йордан Бозуков, който през март беше убит с нероденото му дете, убиецът му след първоначалното задържане беше пуснат да мине КПП Лесово. До ден днешен не искат да разберат кой полицай подписа той да мине през пункта и да избяга зад граница в Турция.
Майка му е в последен стадий на рак, ходи на химиотерапия, синът й я водил, преди да го убият. Тази жена иска, преди да умре да узнае кой пусна убиеца на детето й да избяга в Турция. До ден днешен те не знаят как да го върнат, нито къде да го търсят. Защото, знаете, Турция не е в ЕС.
Пиян на мотика уби прекрасния Йордан, който е карал с 40 км/ч. Връхлетял го отзад и го забива в бетонна стена. В колата е била и приятелката му, която е била бременна във втория месец. Но понеже е във втория месец и не се водело плод още и затова не го признаха за убийство. Покъртителни неща. Ние се борим, а те се крият като мишки. Стига толкова.
Нямаме повече деца за даване по пътищата. Дотук бяхме с мирните протести. Просто не искат да ни чуят, но щом не искат, ние ще ги принудим.
Обвиненият за катастрофата на бул. Сливница, която отне живота на Ани и Явор - Адриан Антонов, прекара в ареста два месеца, защото е обвинен за престъпление по непредпазливост