- Г-н Стойчев, след няколко дни е началото на новия политически сезон. Какво да очакваме от него – напрежение или успокояване?
- Предполагам ще има повече напрежение, основно по линията с въвеждането на еврото. Това ще е предполагам темата, която най-активно ще се използва за натрупване на някакъв вид позитиви от страна на опозиционните партии. В най-голяма степен от „Възраждане“ и от президента Румен Радев, ако може да го броим като опозиционен фактор. Това ще направи по-трудна ситуацията за ПП-ДБ, които също ще се опитат да се покажат като алтернатива на управлението, но едва ли ще бъде по темата с еврото, а по-скоро по други въпроси, които като че ли не са съвсем изкристализирали. Няма видим и ясен проблем, по който те да търсят конфронтация с изпълнителната власт. Предполагам, че до новогодишните празници ще има по-интензивни политически действия. Възможни са и протести на част от партиите, които са в НС.
- Вече има заявени протести за началото на септември, дори и нов вот на недоверие от ПП-ДБ. Какви ще са резултатите от тях?
- Животът на българина се върти около децата най-вече. Преди 15 септември хората обикновено планират пътувания, отпуски. Това важи до голяма степен за хората в София. Затова масови протести до 15 септември трудно може да очакваме или в сегашната ситуация да има някакъв прилив на недоволство, който да се реализира по улиците. След 15 септември има и други неща, свързани с началото на учебната година. Всичко това прави септември труден месец за протестиране от гледна точка на битовия дневен ред на хората. Не очаквам каквито и протести да се правят през септември, те да имат масов характер, потенциалната възможност да свалят кабинета или да доведат до някакви радикални промени в политическия курс на страната. Вотовете на доверие са до такава степен в момента обречени, до каквато е твърдо намерението на партиите в мнозинството да продължават подкрепата си за кабинета. Виждаме, че в партиите, които са зад правителството на Росен Желязков, няма дори вътрешни някакви дебати относно тази подкрепа. От тази гледна точка вотовете на недоверие също изглеждат абсолютно безперспективни. Поне до след Нова година.
- А след това?
- След Нова година вече ще имаме по-различна ситуация. Първите няколко месеца - януари, февруари, март – ще дадат отражение. Едната причина е въвеждането на еврото. Обикновено това са месеците, след като са минали големите харчове на хората по празниците. Тогава идват и първите високи сметки за отопление. Като цяло семейните бюджети са доста изтънели и минават в червено дори през месеците февруари-март. Тогава има най-благоприятни условия за някакъв вид недоволство, протести или преосмисляне на партийни линии като например отказ от подкрепа за кабинета от някои управляващи партии. Ако ще има някаква фундаментална криза в следващите 12 месеца, то тя би могла да се реализира именно през февруари или март. Дали ще има такава криза е друг въпрос. Според мен е малко вероятно. Към момента липсва смислена алтернатива на сегашната конюнктура в НС. След като изтече мандатът на президента догодина, като започне 2027 г., Радев евентуално започне да реализира нов партия и се види, че има потенциал да управлява, е възможно оттам насетне да се мисли за някаква промяна. Дотогава и през цялата 2026 г. такива възможности са силно ограничени. Вероятността този кабинет да продължава да управлява и през 2026 г., с тази подкрепа в НС, е доста висока.
- Т.е. вие не очаквате предсрочни избори догодина?
- Не, догодина не очаквам предсрочни избори. Факторите са два. Едното – липсва смислена алтернатива. Тя евентуално би могла да се появи, но чак 2027 г. Това, разбира се, зависи от президента като единствена заявка. До този момент няма други заявки от друг за нова партия. Втората причина - виждате безработицата в какви темпове върви, платежоспособността. Няма социални фактори, които да предизвикат падането на този кабинет. Трябва да се мисли и за последствията. Всеки, който иска да сваля едно правителство, трябва да има ясна идея какво става след него. Ако няма готова алтернатива на този кабинет, тогава няма смисъл да правим всичко това. Затова смятам, че през 2026 г. предсрочни избори няма да има.
- Доколко е стабилно правителството да изкара пълен мандат от 4 г.?
- На мен ми се вижда съвсем стабилно да изкара 4-годишния си мандат. До този момент имаше доста възможности за разцепление и изпитания. Видяхме обаче отговора на управляващите партии. В самия кабинет има склонност за диалогично разрешаване на такъв тип проблеми и то без изпадане в тежки конфликти. Ситуацията единствено би могла да се промени в последната година от мандата. И то защото някои от партиите вече започват да мислят предизборно. Така през призмата на предстоящите редовни избори ще бъде формирано и поведението им. Може някоя партия да реши 3 или 6 месеца преди вота да напусне коалицията. Възможностите това управление да изкара пълния си мандат са абсолютно големи. Освен ако някоя от партиите не преосмисли коренно подкрепата си. Засега имаме една партия, която не е обвързана дори с коалиционно споразумение – „ДПС-Ново начало“. Дори и да оттеглят подкрепата си, това няма да се тълкува от останалите като предаване на поети ангажименти. Към момента няма такава заявка.
- Покрай идеята за закриването на КПК самият лидер на ГЕРБ Бойко Борисов заговори за промяна в мнозинството. Виждате ли реална възможност за преформатиране на властта или може би само смяна на някои министри?
- Промяна на министри винаги са възможни и обикновено това се случва в средата на мандата. Като мине втората година от управлението, премиерът или мнозинството може да имат бележки към работата на някои министри. Случвало се е дори в най-твърдите мнозинства от времето на Иван Костов. Тогава също имаше големи промени в средата на мандата. Възможни са промени, но те не са толкова функция на променената подкрепа в НС или на конфигурацията там, а колкото са функция на изпълнението на приоритетите на властта. Относно КПК стана ясно, че нейната функция е да бъдат спасени плащанията по плана за възстановяване. Предполагам ще се намери решение в НС и да остане действащ орган. Така решението за нейното бъдеще ще се отложи за след Нова година.
- Казахте, че винаги е възможна смяна на министри. Кои от тях се справят добре и кои биха могли да бъдат застрашени?
- Трудно мога да кажа кой е потенциален кандидат за промяна. Когато става дума за такъв тип коалиционни кабинети, това не е решение само на премиера или на лидера на управляващата партия, а и на председателите на подкрепящите формации. От тази гледна точка процесът по смяна става доста сложен, защото се решава на много равнища и от много хора. Затова е по- вероятно да не наблюдаваме промени. Това не означава, че промените не са възможни. Те могат да бъдат в ресори, в които има концентриран публичен интерес, някакви скандали. Възможно е обаче да има промени и в ресорите, които изцяло са извън периферията на общественото внимание. Отношенията в кабинета са изключително динамични и активни, независимо как изглеждат отвън. Много трудно можем да правим прогнози.
- Как гледате на надпреварата чии са заслугите за заводите на „Райнметал“, която се е разиграла последните 2 седмици?
- Ами това са като спора кой е по-голям генерал. И президентът Румен Радев, и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов са хора с чувство за превъзходство, за лидерство. Затова е възможно по такъв въпрос да има сблъсък. Няма значение на кого са заслугите. Важното е „Райнметал“ да дойде и да направи двата завода. Не е държавническо в момента да се разгаря какъвто и да било шум около цялата работа, за да не се откаже инвеститорът. За немските компании е много важно едно нещо - репутационни рискове за всяка една инвестиция. Да не стане така, че с някакви подобни скандали и препирни да откажем инвеститора.
- През седмицата самият Радев за пореден път намекна лидерите да не правят пиар кампания от такива визити.
- Ами много хубаво. Нека той да се вслуша в съветите си. Нека той да даде пример и да се оттегли от този дебат, ако иска да бъде на висотата на позицията, от която ги дава тези съвети.
- Кой има полза от това непрекъснато напрежение между „Дондуков“ 1 и 2, НС?
- Президентът има изцяло полза от това. От политическа гледна точка в главите на хората в България винаги трябва да има някакъв вид опозиция. Това е като вечното дерби „Левски“ - ЦСКА, нищо че шампион на България е друг. Никой не го интересува „Лудогорец“. Всички се интересуват от „Левски“ - ЦСКА. По същия начин в политиката се мисли в два полюса - едните срещу другите. Трябва да си един от двата полюса, за да бъдеш актуален. Дали си трети или 33 няма никакво значение, защото си извън периферията на обществения интерес. За да поддържа интерес, след като няма партия, той през цялото време трябва да атакува изпълнителната власт или НС. Така създава усещане, че той е алтернативата на всичко. Единственият, който има полза от тази конфронтация, е президентът. Това, което може да прави, е да говори публично. Това е най-силният му инструмент. Той е най-силен точно тогава, когато влиза в противоречие с управляващото мнозинство, отделни партии или пък с целия парламент.
- Време ли е за нови промени в конституцията и президентът да се избира от НС?
- Тази идея може да бъде дискутирана, но тя няма как да стане без ВНС. След опита, който имахме с последните промени в конституцията, тя по-скоро не трябва да се пипа. Аз никога не съм бил за поправки в основния закон. Правенето на такива фундаментални промени винаги е крайна мярка в най-наложителни ситуации, които до момента не сме виждали. Никакви промени в конституцията не препоръчвам, защото хаосът, който те създават, е много по-голям.
- Наесен предстои избор на лидер на ПП. Как виждате бъдещето на ПП и кой трябва да бъде този лидер?
- Трудно мога да кажа. ПП като феномен приличат на много други феномени, които сме наблюдавали през последните години и са функция на своето лидерство. В момента, в който лидерството изчезне, изчезват и те. Много е вероятно да не може да се състои смяната в лидерството или тя дори да се състои формално, това просто да бъде един предизвестен край на цялата формация. Много трудно Кирил Петков и Асен Василев ще бъдат извадени от позицията, която имат - като създатели на това движение и като олицетворение на всичко, което то прави. Има заявки за друг лидер – Николай Денков, Лена Бориславова и т.н. Те са говорители и лица на това движение. При всички положения е много проблематично да се сменя лидерството в такъв тип политически проекти. Това много често води до разпад. След като Кирил Петков реши да се оттегли, освен ако през септември не го видим отново като кандидат, и ако Асен Василев също реши, което е малко вероятно, то ПП много трудно ще се възстанови в някаква електорална форма.
Това е той:
- Ръководител е на Лабораторията за изборни системи и технологии
- Преподавател е по анализ на политическия риск в катедра „Политология“ на СУ „Св. Климент Охридски“
Тихомира Михайлова
