- Проф. Пеловски, вие носите същото име като на вашия родственик, който доживява до впечатляващите 130 години. Вашият род се оказва и един от най-старите в България. До кой век може да се проследи историята на рода ви?
- Двамата с голямата ми сестра, вечна й памет, направихме едно родословно дърво. Пеловският род е тръгнал от четирима братя, които в началото са живеели в Струмица, Македония. Някъде в началото на 16-и век мигрират към сегашна България. Вероятно са бягали от турците. Първо са се пренесли в Арабаконак, но престоят им там не е бил много дълъг - изкарали са там не повече от 1-2 години.
Ученият гл. ас. Росен Гацин пред „Телеграф“: Българин най-дълго живял на планетата! (СНИМКИ)
След това четиримата братя са се разделили и единият от тях - дядо Пело, се заселил в село Лик, което е и моето родно село. До този извод стигнахме със сестра ми, когато правихме родословното дърво. Наистина нашата фамилия е една от най-старите в България. Друго интересно е, че доста от хората в рода ни са запазили фамилното име Пеловски. Знаете, че това не е било задължително. Доста от братовчедите ми са Пеловски, синовете ми, че и внукът ми носи също фамилията Пеловски.
- Какво се е случило с рода, след като пристига в село Лик?
- Явно са били заможни, защото веднага са закупили доста гори, земи и ливади. Селото е още по-старо, за него има данни, които са известни. Общо взето, след заселването в село Лик семейството изкупува доста земя.
НАЙ-ДЪЛГО ЖИВЕЛИЯТ ЧОВЕК НА ПЛАНЕТАТА: 130-годишният Йончо бил от село Лик!
Интересното беше, че в село овцете и козите са отглеждани в кошари по на 5-6 километра от селището. И дядо ми фактически там живееше. Майка ми слагаше храна в торбичка и много пъти аз съм носил за дядо ми. Били са заможни, защото оградите на кошарите бяха зидове, високи повече от 2 метра. За съжаление всичко се разруши след колективизацията. Само в нашата фамилия са се гледали по 120 -200 овце. Това си е било в една от традициите в нашия род. Занимавали са се предимно със земеделие, зърнопроизводство и животновъдство. Особено с винарство. Навремето в нашия род винаги е имало кръчми. Явно са се справяли добре въпреки преселенията. Били са трудолюбиви хора. В село Пеловската махала се е утвърдила като една от основните. И Васил Левски е отсядал в моето село. Създаден е таен революционен комитет, в който родът е бил представен. Една моя братовчедка – Мария, и сега се грижи за мястото, в което е отсядал и преспивал Левски. Хора от рода ни, включително дядо ми, са участници в Балканската война, а баща ми във Втората световна война. Има и участници в Септемврийското въстание. И така, докато се стигне и до моя милост. Аз през целия си живот съм се занимавал с наука.
- С каква наука? Разкажете повече за себе си...
- Навремето завърших Химико-технологическия институт, който сега е университет, със специалност „Технологии на неорганичните вещества“. Впоследствие съм един от създателите на специалност „Инженерна екология“ и Центъра по екология. Бил съм ръководител на центъра и катедрата по екология и имам много разработки и публикации в тази област. През 2011 година получих инсулт и вече реших да прекратя активната творческа дейност в университета, независимо че и досега съм канен и изнасям някои лекции на различни курсове за повишаване на квалификацията на работещи от различни фирми. Не съм се местил да работя на друго място. По изключение известно време бях заместник-министър на околната среда. И през това време обаче не прекъсвах лекциите си в Химико-технологичния университет.
- Разкажете ни за дядо Йончо Пеловски, за когото културният антрополог, главен асистент д-р Росен Гацин, се опитва да докаже, че е не само най-дълго живелият българин, но и най-дълго живелият човек на планетата. Какви са спомените за него във вашата фамилия? Какво се предава от поколение на поколение за този човек? Как открихте паметника му?
- В моето родно село Лик намерих надгробната плоча на прапрадядото Йончо. Аз съм фактически петият Йончо в този род. Внукът ми е шести. Такава е традицията при нас. Когато почина майка ми, преди повече от 15 години, разчиствах около гроба. В този гроб после погребахме и татко, и голямата ми сестра. Там са и урните на големия ми син и на съпругата. Когато разчиствах, попаднах на нещо. Разкопах го. Оказа се надгробен камък, на който пишеше, че там почива дядо Йончо Цолов Пеловски, на 130 години.
Надгробната плоча на дядо Йончо Пеловски, който може да се окаже най-старият живял някога човек на планетата.
Неговата история в нашия род е известна още преди да открием плочата. По-късно се намери още една надгробна плоча, поставена наблизо до този гроб. Тя е била поставена от правнука на дядо Йончо. На нея пише, че са били погребани и двамата му синове, които също са били столетници – единият на 103, а другият на 106 години. Казвали са се Иван и Кръстю. Третият син на дядо Йончо е починал доста рано и не е могъл да достигне до столетието.
- Имало ли е и други столетници във вашия род?
- Да, имало е. Такъв е бил прадядо ми Нецо, който е починал през февруари 1945 година на 101 години и той се е засякъл с дядо Йончо Цолов повече от 45 години. Аз съм бил бебе на 40 дни, когато той си е отишъл, така че не съм могъл да запомня нещо от него. Дядо ми Йончо фактически е починал по-млад и не е могъл да навърши дори 90, а баща ми почина на 90 години и половина. Доктор Росен Гацин от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН, който се занимава с историята на този феномен, се чуди на какво се дължи това дълголетие. Лично за мен това преди всичко е трудолюбието и чистата природна среда. Има и две лековити изворчета, за които споменава и доктор Гацин.
Гл. ас. Росен Гацин
Едното се казваше Келавото кладенче. Когато имаш рани и се измиеш с вода от него, бързо заздравяват. Водата може да се пие и хората казват също, че е здравословна. И досега не е организирано използването на тази вода официално. И като дете са ме пращали до това кладенче, за да нося вода, за да се пие в семейството. Обикновено това се случваше, когато някой е болен. Това също е един факт, който не бива да се пренебрегва. Интересното е, че дядо Йончо Цолов и синовете му не са починали от старост, а все са имали някакви заболявания. Не знаем от какво са починали. Дори за прадядо ми Нецо, който е бил последният столетник в рода ни, не мога да кажа, защото аз съм бил бебе на 40 дни, когато е починал. Дядо ми Йончо ми е разправял за рода, но не е споменавал от какви болести са си отишли. Иначе вода от лековития кладенец съм носил и за него, защото той е бил участник в Балканската война и имаше някои болежки, от които се оплакваше.
- Знае ли се нещо за съпругата на дядо Йончо?
- Ако говорим за дядо Йончо Цолов Пеловски, нищо не се е чувало за съпругата му. Снимките, които сме търсили за рода ни, най-много стигат до прадядо ми Нецо. Той със сигурност е имал лични спомени, но на мен няма как да ги е разказвал, тъй като съм бил бебе, когато е починал. Има нещо друго - с изключение на чичо ми жените в семейството винаги са умирали по-рано от мъжете. И баба ми, и майка ми, и съпругата ми починаха по-рано. Гените са сложно нещо и си има индивидуалности. Не мога да си обясня защо е така. Сега на Нова година навършвам 80. Интересното е, че дядо Йончо Цолов е роден на 9 януари 1777 година. Една и съща зодия сме (смее се). Тогава не е имало актове за раждане. Те са намерили само акта за умиране, както се е наричал актът за смърт по онова време. Чрез този документ се вижда, че е роден някъде около Нова година. Зная, че доктор Гацин издирва негова снимка, но за съжаление нямам такава в архива, иначе щях да я предоставя.
- Опитвали ли сте да разберете колко столетници е имало в рода ви?
- Целенасочена справка не сме правили, но по принцип понеже помня доста от дядовците в рода, почти всички доживяваха 90-100 години. Това не беше нещо необичайно. Интересното е, че тези, които са работили повече, са живели по-дълго. Така беше и с баща ми.
TОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 1 януари 1945 година в село Лик, община Мездра, област Враца.
- Завършва гимназия в Мездра.
- Завършва Химико-технологичния институт със специалност „Технологии на неорганичните вещества“.
- Работил в Химико-технологичния университет. Един от създателите на специалност „Инженерна екология“ и Центъра по екология.
- Бил е ръководител на центъра и катедрата по екология и има много разработки и публикации в тази област.
- Бил е заместник-министър на екологията.
Милена Димитрова
