- Г-н Монов, кой се вълнува най-много покрай първия учебен ден и има ли стрес при децата в края на ваканцията?
- Не мисля, че може да говорим за стрес. И когато работех в университета, и като училищен психолог съм забелязал, че е даже обратното. Децата, особено по-малките, идват с голямо желание на училище. Искат да видят своите приятелчета, да се похвалят какво са правили през лятото. По-големите също искат да се съберат с компаниите си и да разкажат за летните приключения.
Стрес при децата няма. Освен това мислите ли, че много от децата са имали кой знае каква ваканция. Били са на почивка една седмица, защото масовото българско семейство не може да си позволи повече. В останалото време остават сами вкъщи, защото родителите им са на работа. Много са и работили на къра с мотиката, за да помагат на семейството да изкара някой лев. Стресът е при родителите, защото за много български семейства началото на учебната година е свързана и с усилията покрай един сериозен финансов разход.
Като дадат списъците учителите, доста пари отиват за тяхното изпълнение. Ние говорим, че образованието е безплатно, но дори за първи клас не е. За да изпратиш едно дете на училище, ти трябват между 300 и 500 лева. Като започнете от тетрадки, боички и други неща и стигнете до екипа за часовете по физическо и дрехите, с които детето да ходи на училище. А най-големият стрес е за учителите, защото всяка година им се сервира нещо ново от ръководствата. И сега текат спорове и дискусии.
Някои искат да се спира Школо, което работи вече много години и хората свикнаха с платформата. Учителите също свикнаха. Предполагам, че има промени и в учебното съдържание. Актуален е и спорът дали да има, или да няма мобилни устройства в училище.
- Според вас как тези електронни устройства и технологиите като цяло въздействат върху формирането на новите поколения?
- Изключително. Неслучайно аз наричам съвременните деца и всички, родени през този век, дигитални деца. Те са повече под устройството, огромна част от тях нямат не само навик, но и умения да четат, включително и учебниците си. В крайна сметка тези устройства са един мощен източник на знания и било хубаво да ги използваме адекватно в учебния процес.
Чрез тях децата да могат да достигат до информация, чрез тях да я обработват и на тях да създават собствени интелектуални продукти. Иначе съм против използването им с неучебни цели в училище. В много страни по света децата влизат в час и си оставят телефоните в отделна клетка, а не ги държат пред себе си на чина. И в мига, в който учителят се обърне с гръб, веднага да почнат да си пишат с приятелчетата.
Да не говорим за това да се стига до такива злоупотреби като заснемането на издевателства над учители и пускането им в социалните мрежи. Така че наистина най-стресирани са горките учители, към които от година на година изискванията стават все по-големи, а правата им като че ли никой не ги защитава. От друга страна, децата и особено родителите дори прекаляват с правата си.
- Какво ви кара да мислите така?
- Като работех като училищен психолог по време на локдауните заради Ковид-19, се учудвах как пък толкова родители тогава станаха специалисти по детска психология, по педагогика, дидактика, методика на обучението... Взеха да дават оценки на учителите как преподават и т.н. Мисля, че малко трябва да се озаптят българските родители в желанието си да подлагат на оценка и непрекъснато наблюдение дейността на българските учители.
- Коя е по-проблемната възраст при учениците от гледна точка на психолога?
- Всички възрасти си имат някакви проблеми. За юношеската е ясно и там нещата са и физиологично обосновани. Въпросът е, че създаваме изкуствено проблеми, например с излишните външни оценявания в 4-ти и 10-и клас. Знаете ли, че от февруари нататък на доста места няма нормален учебен процес в четвърти клас. Има непрекъснато решаване на тестове, за да се представят по-добре децата, защото това влияе може би на оценката на учителя и на училището. Така и децата, и родителите, и учителите биват поставени в една неестествена среда, която прави тази възраст, която сама по себе си е начало на пубертета, още по-проблемна. За какво?
Разбирам, ако на базата на тези национални външни оценявания (НВО) нещо беше променено през годините. Но не виждам някаква промяна в учебното съдържание, в учебните планове, в начина на преподаване... Какъв е смисълът да се правят външни оценявания? Същото е и в 10-и клас. Ами тези, които искат да завършат десети клас и да спрат да учат след първия гимназиален етап, нека се явят на изпити. Другите защо? Пак същата история.
Неслучайно се прие, че с това свидетелство за 10-и клас може да се изкара шофьорска книжка. Тези, които продължават нататък, нека им се издава на база срочните и годишните оценки и постигнатите резултати в нормалния учебен процес. Външното оценяване не промени нищо, като да кажем например да се прецени, че някой дял от математиката е твърде труден и трябва да отпадне от програмата.
Или пък някои теми по български език и литература да се констатира, че са лесни за 10-и клас и може да се свалят по-надолу. Нищо такова не се получава. Само излишен стрес. Още повече че в 10-и клас те са достатъчно големи и ако преценят да не се явят, реално няма никакъв резултат или последствие за тях от закона. Пак ще си вземат свидетелството за първия гимназиален етап. Нещо безсмислено се превръща в едва ли не проблем на проблемите.
- Кое пречи наред със знанията да се усвояват и по-добри социални и функционални умения?
- Учебните програми. Те са пренатоварени със съдържание. Във всички класове не остава време за преговори и непрекъснато се преподава нов и нов материал с едни темпове, които противоречат на законите на човешкото конгнитивно развитие в отделните възрасти. Защо например нашите първокласници учат с числата до 100. Къде по света го има и защо го направихме толкова трудно.
Когато нещо им е трудно, децата го отхвърлят, игнорират го и за тях става без значение. Затова след това се появява системата на дублиращото образование, на частните уроци. Само че, като видим резултатите от матурите, се вижда, че на картата на България има бели полета, където големият проблем е да се стигне до тройката и да се избегне отпадането. Защото там няма частни уроци, няма учители, обезлюдено е.
- Заради тази претовареност в училище пада ли възрастта за т. нар. психологическо прегаряне?
- Прегарят учителите и родителите, а децата просто игнорират. Слава Богу тяхната психика е много по-пластична от тази на възрастните. И си казват: Абе я си гледайте работата, ще правя, каквото си искам. И тогава идват социалните мрежи, идват другият тип контакти, експериментите с опитването на това и онова... Тогава учител става Диона, а не госпожата, защото за тях това е някакъв нов опит.
Ето една добра идея, с която може да започне учебната година – да се ограничи употребата на енергийни напитки. Като училищен психолог накарах професор кардиолог да напише една кратка статия страница и половина за въздействието на енергийните напитки. Беше категоричен, че те вредят на сърдечносъдовата система, че предизвикват инфаркти в млада възраст и че дори има починали деца в някои страни от прекомерната употреба на тези напитки. Когато я пуснах в Школо на нашето училище, знаете ли какви отзиви имаше от родителите. „Я си гледай работата бе, психолога, това са си наши пари, децата ще ги харчат, както ги искат“.
Това е тема, около която може да опитаме да създадем чувство за общност, за това, че гледаме в една посока, че децата са най-важни, но и че търсим тяхното мнение. Нека приемат закон за забрана и на тези напитки, както е за райския газ. Все пак говорим за хора във възраст, в която са най-податливи на такива въздействия. Брус Уилис рекламира такива неща, но сега в какво здравословно състояние е. Болестите не са му ги докарали енергийните напитки, които рекламира, но може и това да се използва. Нека такъв важен проблем да бъде обсъден на едни общи срещи.
Много мразех, докато моите деца бяха по-малки, като отида на първите родителски срещи. Защото винаги беше: Дайте да съберем по еди колко си пари за еди колко си време за еди какво си. И ще си купите тия и тия учебници. Ама децата как мислят по този въпрос и дали харесват нещо или не няма дискусии. В заповеден тон ти се казва и ти изпълняваш.
Как да се направи връзка между училището и семейството. Тук проблемът идва от страна на учителите, връзката се разваля и в групите на майките се обсъждат учителите и училището... Вместо да преодолеем това противопоставяне, ние с всяка година го задълбочаваме, защото в центъра на училището не са децата. Това са само заявления.
- А съществува ли такава ЛГБТ пропаганда, която бе ограничена с промени в закона?
- Има я. Съществува, и то по много долен начин. Ограничаването е добра крачка напред. Но пак трябваше да се обсъди. Защото за децата е интересно. Те ги атакуват по различни начини, чрез други канали, чрез разни инфлуенсъри и т.н. Заради самия факт, че нещо са го забранили за децата от четвърти клас нагоре, става интересно, те започват да търсят информация защо е забранено, ама как, защо...
И не се знае на какво ще попаднат. Трябва да има часове, в които децата да се научат да се самоизразяват, защото не могат да го правят. Мислят си, като се похвалят или наругаят някого в социалните мрежи, че това е самоизразяване. Не е. Понякога е анонимно, с цел да наранят другия, което означава, че трябва сериозно да се работи върху една култура на общуването. Тя трябва да направи училището желано място.
- Има ли рецепта за превенция и защита от агресията, която все повече коментираме?
- Превенцията е именно в това да се създадат едни по-дружески и емпатични отношения между децата. Да се научим да се себеизразяваме, но да не влизаме в границите на личността на другия. Да знаем, че това, което не искаме да се случи на нас, не трябва да го правим на другия. Часове за това няма. Друг голям проблем е, че половината училищни психолози не са подготвени да вършат тази дейност. Не че са лоши хора, но много години не са получили възможност да подобрят квалификацията си.
Не знам да има програми за повишаването на квалификацията им. Да се учат на най-нови методи на взаимодействие. Ние стигаме до психолога, когато се случи нещо шокиращо в училище и много често, когато някое дете направи някоя простъпка. Държи се неприлично в час или има агресивно поведение и го пращат при психолога. Психологът не е пъдар. Той трябва да е довереникът на всички, които са в училище – и на децата, и на учителите. Затова е трудна неговата работа. Със своите методи той се опитва да промени твоето отношение към конкретна ситуация.
Трябва да му имаш доверие. Като те пращат при всяко провинение при психолога като при пъдар, какво доверие да му имаш? Аз лично от дълго време предлагам психолозите да не бъдат назначавани от директора на училището, а от регионалния инспекторат по образованието например. Мен са ме викали да нося и чинове. Аз ще отида, ще помогна на колегите, не е там проблемът, но има някакви функционални характеристики на професията, които определят и ефекта от нейната работа. Нещата са много сложни, но не трябва да говорим за началото на учебната година като за нещо, което ще ни причини неприятни емоции, напротив.
- Вие къде ще бъдете на 16 септември?
- Като пенсионер си мисля, че ще отида в училището, в което учиха и трите ми деца, и ще гледам отстрани откриването на учебната година, защото това е едно много мило тържество. Това е част от празничния календар на нашата нация и мисля, че даже е на едно от първите места в него.
Много е хубава гледката да видиш сутринта хората с букетите и по обяд учителите, които се прибират с тия букети. Това като цяло показва, че все още науката и знанието са ценност за нашето общество. Когато това престане да се случва, значи сме си отишли.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 18 август 1958 г. в с. Тлачене, Врачанско.
- Завършил е психология в Софийския университет „Климент Охридски".
- От 1985 до 2019 г. е председател на Секцията по Кризисна психологическа интервенция към Дружеството на психолозите в България .
- 35 години преподава психология в Софийския университет.
- Бивш училищен психолог.
- Участвал е в екипите по случаите "Лим", кризата със заложниците в Сливен, земетресението в Перник.
Людмил Христов
