- Г-н Петков, последните дни задочният спор между президента и партиите в Народното събрание (НС) се изостри. Те го обвиняват, че се държи като партиен лидер, а той им отвърна, че чака компромати. До какво ще доведе това изостряне на тона?
- С това изостряне на тона държавният глава Румен Радев цели да запази фокуса върху себе си. Последните седмици като че ли изчезна от активното обществено съзнание. Сега се опитва чрез обиди към правителството и депутатите, по един популистки начин, отново да бъде въведен в дневния ред.
Това води, разбира се, до контрареакция от правителството и депутатите. Получава се наистина един скандал, конфликт, от който освен обиди и препирни нищо друго политическо не излиза.
Той не възпроизвежда нищо. Българското общество като че ли вече свикна с такъв тип конфликти между Радев и кабинета. Ефектът от тези искри, които прехвърчат, не е особено добър.
Част от кабинета Желязков при последния вот на недоверие в НС
- Докога смятате, че ще продължи това и виждате ли връзка с евентуалната бъдеща президентска партия?
- Ами от години всички говорят за тази президентска партия. Виждате, че тя не се случва. По-скоро ми се струва, че Румен Радев се опитва да генерализира определен тип рейтинг към себе си.
Този популистки вот е резервиран от определени формации – „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“. Румен Радев се опитва да се покаже като алтернатива на този вот, което не е добра новина за „Възраждане“.
Не виждам нищо интересно в политически аспект за този проект. Не виждаме реално какви кадри биха работили с Румен Радев. Като че ли в момента такива кадри - сериозни, политически – липсват.
Изграждането на една политическа мрежа от новосформирана формация е доста труден процес и изисква доста капацитет. В социологията не можеш да мериш нещо, което не съществува.
В момента всичко е в сферата на хипотезите, догадките и мисля, че това е и една от целите - да се говори за този облачен проект. По-скоро Радев иска да рекламира себе си, но не виждам особено политическо в това. Ние не виждаме послания в този проект, нито лица, нито структура.
- Предвид електоралните нагласи какви са шансовете за един такъв проект на Румен Радев и кога той трябва да пристъпи към него - преди да му изтече мандата или след това?
- Най-логично такъв проект би се случил евентуално след приключване на неговия мандат. Той нееднократно е показвал такива индикации, че докато изпълнява длъжността президент, не би се заел с такива проекти.
По-скоро можем да го очакваме през февруари 2027 година. Знаем, че на 21 януари 2027 година изтича неговият фактически управленски мандат и след това може би той ще направи такъв проект, ако още е на това мнение.
Не ми се вижда логично в момента да се появи на терена и да се откаже от позицията на държавен глава, защото като такъв той има достъп до медии и може да допринася за общественото мнение. Ако излезе на политическия терен, има други големи формации, които са в кондиция и биха го заглушили.
Президентът Румен Радев често критикува властта. Последният случай е след решението на НС шефовете на службите да не се назначават с указ на държавния глава
- Тези крамоли между „Дондуков“ 1, „Дондуков“ 2 и партиите в Народното събрание отразяват ли се по някакъв начин на стабилността на мнозинството, на самото правителство?
- По всяка вероятност целта на тези конфликти е да разклащат кабинета. Но колкото и парадоксално да е, получава се точно обратното. Правителството се хомогенизира, стяга се и работи все по-координирано, въпреки че в него има доста различни формации като идеология и поведение. Това действа на сплотяването на правителството и виждате, че то доста добре стои като структура.
Изглежда здраво пред българското общество. Няма такива скандали, които се наблюдаваха в четворната коалиция при кабинета „Петков“. Там постоянно имаше напрежение и скърцания. В момента не наблюдаваме такова нещо. Може би има наченки на коалиционна култура, което е хубаво за родния политически процес. В българската политическа система има нужда от такъв тип култура.
Коалиционната култура е доста различно нещо от това, което сме наблюдавали досега в политическото управление на България. И мисля, че сега се полагат първите стъпки за такъв тип поведение и дано да надградят и следващите правителства, които най-вероятно ще бъдат коалиционни.
- Виждате ли възможност за промяна в конфигурацията в Народното събрание, независимо дали при нови избори или не?
- В момента не виждам как настоящата конфигурация може да бъде променена, защото всички формации, които подкрепят правителството, имат осъзнатост защо го правят. Най-вече защото ни предстои труден период в напасване на икономиката ни заради влизането в еврозоната.
От друга страна, те знаят, че ако този кабинет се разформирова, това ще даде директни механизми на Радев да действа със служебни правителства. Тук има мисъл за перспектива в управляващото мнозинство.
Това е доста разумно като поведение от тяхна страна. Виждате и опозицията колко е пъстра, разнопосочна, конфликтна, най-вече между себе си. В определени моменти всяка една от тези формации гласува заедно с мнозинството, когато се внасят техни идеи и да подкрепят определени политики. Доста сложна ситуация. От една страна, е пъстра и разнообразна, от друга - сложна за анализиране. Опозицията е доста некоординирана и това понякога помага сериозно на правителството да се структурира.
- Реални ли са предсрочни избори преди президентския вот или ще се пристъпи към такива след това?
- Предсрочни парламентарни избори към момента не се очертават поради няколко причини. От една страна е тази разпокъсаност и слабост на опозицията, от друга страна - правителството изглежда хомогенно. Т.е. в политическия контекст няма такъв дневен ред, който да налага предсрочни избори и да се промени структурата. Самото общество също се измори от честите избори.
Общество като че ли надраства мисленето, че многото избори водят до различни неща. Оказа се, че колкото и избори да се направят, те възпроизвеждат един и същи резултати. Те го възпроизвеждат, защото няма нищо ново, което да разтърси политическата система. Много от врачуващите спекулират с един евентуален проект на Румен Радев, който би разместил сериозно пластовете. Аз не смятам, че той би ги разместил.
Може би само електорално и би взел гласове от „Възраждане“, „Продължаваме промяната“, МЕЧ, „Величие“. Това обаче не би променило самата конструкция и мандатите. За да се промени политическата система, трябва да има нещо изцяло ново. То може да се появи, когато и ситуацията е нова. Тя ще стане такава след влизането ни в еврозоната. Тогава обаче държавата ще бъде още по-стабилна и няма да има възможност за срив на политическия модел заради финансови кризи.
- Виждате ли условия за нещо ново на политическия терен?
- Нормалните политически процеси изискват време. Безвремието го отминахме през бурни предсрочни вотове, които не доведоха до нищо. Обществото е наясно, че трябва да надгради и когато има наистина реална алтернатива, особено тези около 60% негласуващи, които биха се обърнали към нов проект.
Такъв не се задава, затова обществото е хладно откъм желание за предсрочен вот и смяна на властта. То вижда настоящото правителство, което е трудно създадено, и му дава доверие, за да свърши някаква работа. Топката е в Министерския съвет.
- Казахте, че сега топката е в ръцете на Министерския съвет, тогава какъв е основният риск пред кабинета – цените, еврото, водната криза, бедствията?
- Рисковете са много като за всяко едно правителство. И не само в България, а по света. На първо място рисковете винаги са свързани със социалната тематика. Бедността е процес, който е труден за овладяване.
Цените също скачат, вървят нагоре-надолу. Във всеки един икономически преход, а ние ще влезем в такъв за един-два месеца, се случва вариране на цени на стоки. Тук е важна волята на правителството, което да покаже твърдост и решимост.
Дори да не успее да реши част от тези проблеми, но да показва решителност. Това ще го захрани допълнително с доверие в обществото. Водната криза е сериозен въпрос, но трябва да кажем, че такива проблеми трябва да се решават отдалече. Винаги може едно правителство да получи сериозни критики, особено в социалните тематики – цени, ток, отопление.
- Промените в законите за ДАНС, ДАР, ДАТО и НСО станаха основна тема за спор. Това доколко ескалира допълнително напрежението между политическите играчи?
- Генерира се някакъв тип напрежение, но тези промени са следствие на заиграването на президента с правомощията му. При създаването на конституцията тази хипотеза не е била добре обмислена.
Българският президент е бил обмислен да е медиатор и балансьор. Никой не е предполагал, че той би наклонил везните в своя полза. Затова е напълно логично като парламентарна република, когато се види, че правомощията на президентството или друга институция стават повече, НС правилно да ограничи тези функции. Целта е президентството да влезе в тази здравословна рамка, която е по конституция.
И трябва да поздравим НС и кабинета, че работят в тази насока, за да се балансират нещата. В политиката всичко е баланс.
- Когато един парламент е също толкова раздробен, както и обществото, това не създава ли предпоставки пак да се стигне до блокаж при избора на следващите шефове на служби?
- Разбира се. Те още не са стигнали до този момент да осмислят, че по конституция доста от ключовите длъжности се избират със 160 депутати. Духът на конституцията е много хубав и определени институции трябва да се изберат с надпартиен консенсус. Вследствие на това раздробяване в НС и заради капацитета на голяма част от депутатите те не осмислят тази идея, че всички заедно трябва да изберат ръководни кадри за определени институции.
И какво виждаме? Радикализация, особено в част от опозицията, която категорично отказва разговор с мнозинството по подбора на кадри. Много трудно общество би дало еднолично властта на някого. Ние влизаме в един процес, при който партиите в НС ще бъдат доста и винаги ще трябва да управляват коалиционно - между две, три, понякога четири сили.
Трябва да изградят тази политическа култура на разговор и да излязат от тяснопартийното противопоставяне, което прилича на враждата между футболните агитки. Точно обратното. За съжаление виждаме караници и препирни. В резултат част от институциите работят трудно. ВСС не може да се избере. И парадоксално опозиционните сили, които лягат и стават със съдебната реформа, са най-големите врагове на тази реформа. Благодарение на тях не могат да се попълнят членовете на редица органи.
- Заговорихте за ВСС, който не може да бъде обновен. Решението на ВКС за и.ф. главен прокурор ще доведе ли до трусове в съдебната система?
- Според мен трусове трудно биха се появили, а по-скоро затруднения тази система да се реформира. И тя, като всички останалите системи, се затлачи заради нежеланието на политиците. Добра или лоша, съдебната ни система работи и се развива.
И тук има надграждане, но то не се вижда от политическото говорене и нежеланието на политиците да обновят тази система. Тя би се наградила, ако политиците й помогнат да влязат нови лица. Пак казвам, парадоксално е, че хората, които претендират, че тази система не работи точно, не желаят да помогнат тя да бъде обновена и да се реформира.
Това е той:
Изпълнителен директор в Галъп интернешънъл
Социолог в Изследователски център "Спектър"
Доктор по социология от Югозападен университет „Неофит Рилски“
Тихомира Михайлова
