О свен природната стихия, която остави къмпингите в руини, сега и местните власти също решиха да обрулят собствениците на пострадалите каравани и навеси по Южното Черноморие.
А те са стотици от цялата страна. Които вече нямат своите места не само в „Арапя“, но и в други къмпинги в района на бедствието. Вече 30 години няма нужната законова уредба, която да защити собствеността им в случай като сегашния. Ругаят ги, че постройките им са незаконни (някои). Да, така е. Но ако имаше закон, който да урежда къмпингите, караваните щяха да са законно поставени. Защитени по някакъв начин в случай като този. И съответно огромните наеми, които се плащат от собствениците за удоволствието да имат свое кътче на брега на морето, щяха също да са законово регламентирани.
Затворен кръг
Липсата на адекватни нормативни текстове създаде един затворен кръг, родил сега поредния абсурд. В къмпинг „Арапя“ са разлепени бележки, които задължават собствениците да извлекат оттам караваните си в тридневен срок. Как - не е ясно, защото всичко тъне в тиня, вода и кал, всичко е коловози и оформени пропасти, в които всеки момент ще се срутят малкото останали здрави возила и навеси.
Къмпингарите знаят, че никой няма да им съчувства за загубеното имущество, за труда и любовта, вложени в местата им. Знаят, че спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Те са особен обществен сегмент, който се характеризира с позабравената у нас дума солидарност. Не са отказали да „премахнат“ караваните. Помагат си едни на други. Но няма как да изпълнят сами тази абсурдна максима. Защото имат нужда от помощ със специализирана техника.
И така - общината иска мястото разчистено (тепърва ще разберем кой е собственик на парцелите, където са поставени подвижните къщи), но не смята да помогне с техника. Нямала такова задължение. Много интересно - предписание за премахване на караваните, които ще са в морето, няма - очевидно те не могат да бъдат извлечени с голи ръце и един джип. Но за онези сред потоците от кал - има. Поне според общината.
Логика
Логиката на властта е, че тези на брега могат да се обитават. Сиреч - печели се. Само че мнозинството от къмпингарите си ползват със семействата своите места, а тези, които ги отдават под наем, събират пари за солените наеми, които плащат на концесионерите. Които сега няма да им върнат предплатения сезон за зимата и за догодина. Кой ще търси отговорност за това? Дали общината? И дали догодина няма да осъмнем с поредното бетонно чудовище, построено на мястото на караваните? За което години наред ще се обяснява, че е напълно законно?
Михайлина Димитрова
