В молдовския град Тараклия още от първи клас учат български език, историята, културата и традицията на народа ни. Децата от малки учат творчеството на Иван Вазов и как да свирят на гайда, сподели пред „Телеграф“ Георгий Каиш.
Той е бесарабски българин. Майка му е молдовка. Родът на баща му е български. Преди 200 години те са принудително преместени и вече четвърто-пето поколение живеят в Молдова. Георгий е от Тараклия - центъра на българското в Молдова. „Около 80% от населението са българи. Това е град в Република Молдова, а говорим на български език. Той се изучава във всяко училище, а накрая имаме и държавен изпит“, обясни 19-годишният младеж. Георгий разказа, че преподаватели от България отиват в Тараклия, за да ги запознаят с народните песни и танци, показват им как да свирят на гайда и цигулка. „Пеем „Я кажи ми, облаче ле бяло“, рецитираме стихотворения на Иван Вазов, Христо Ботев. Има много кръжоци след часовете, в които учим български песни и танци. Учим историята от хан Аспарух“, сподели младежът. Според него голяма част от хората не знаят, че това се случва в Молдова.
Георгий в момента живее в България. Той е първи курс международни и икономически отношения в УНСС. Избира да следва в у нас, защото иска да се върне в своята прародина. „Когато слушаме българска музика, кръвта ми започва да кипи. Усещам, че това е моята култура, това са моите традиции, моят език. Мечтата ми е повече хора да се завърнат тук и аз ще посветя живота си на това. Много млади хора искат да се завърнат тук“, сподели Георгий. Той допълни, че безплатно обучение благодарение на ПМС 103 също привлича бесарабските българи у нас. Първоначално родителите му не са искали да го пускат. „Аз съм им единствен син и по традиция трябва да си остана у дома. Казах им, че ако остана, няма да мога да реализирам идеите си и да се развивам. Смятам, че съдбата ми е в България и съм пълен с енергия и сила да работя, да установя живота си“, категоричен е младежът. Георги все още няма българско гражданство, но вече е започнал процес да го получи. Като студент в момента има лична карта за временно пребиваване.
В Тараклия е работил в местното радио като водещ и диджей. С препоръка оттам отива в БНР, където се среща с главния редактор Красимир Мартинов. Младежът му разказва за своите идеи. Те се харесват и така започва своя видеокаст „Време за разговор“. „Видеото е бъдещето на радиото. Хората искат не само да чуват, а и да виждат“, смята студентът. Видеокастът е на руски, има и субтитри на български, за да достига до повече хора. Всеки месец ще излизат по два епизода. В рамките на 20 минути той води разговор по главна тема със своя събеседник, обменят мнения и мисли. Накрая стигат до един извод, който Георгий изписва. „Тези 20 минути се съкращават до този малък извод. Човек, когато го погледне, и го запомня. Ще си извади някакъв урок“, обясни младежът.
Занапред иска да снима филм, да напише книга, да създаде семейство. Приятелката му от Молдова също е в България, но тя следва в Пловдив. Георгий сподели, че тя много му помага и подкрепя в реализацията на идеите, които има. „Най-важното е семейството и духовното отношение. Ако има един човек, когото обичаш и той те обича, значи има смисъл да живееш. Важно е да правиш добри дела“, заяви той. В по-далечен план младежът иска да купи къща до морето за семейството на баща си. Младежът допълни, че в България най-много му харесва удобството и мобилността на градския транспорт.
Искат местният университет да стане филиал на Русенския
Тараклийският държавен университет „Григорий Цамблак“ е единственото висше учебно заведение в района. Той е подпомаган и от българската държава. Около половината от класа на Георгий избират да следват там. Те получават стипендии от Молдова и България, ще вземат и хубава диплома. „Обучението е качествено, но специалностите не са толкова популярни и престижни. Можеш да станеш учител по история, български, румънски или по музика. Затова там се обучават все по-малко студенти и това е лошо“, обясни младежът. По данни на МОН при 68 започнали в пет специалности в първи курс до 4-и стигат едва 18 студенти в две специалности. За да стане по-привлекателен университетът, от 2-3 години има идея да стане филиал на Русенския университет „Ангел Кънчев“. Така там към специалностите ще бъдат добавени нови по-перспективни и атрактивни, ще бъдат изпратени и нови преподаватели. „Всеки в Тараклия иска да съществува университетът. Ако стане филиал на Русенския университет, ще има много млади хора, които ще дойдат в района, и той ще започне да се развива. Най-голямата мотивация за тях ще бъде европейската диплома“, каза Георгий.
В рамките на парламентарната комисия по политиките за българите извън страната обаче стана ясно, че идеята удря на камък. През 2020-а има готово споразумение Тараклийският университет да стане филиал на Русенския, но то не е подписано от Молдова. Оттогава нататък страната дори не иска влезе в разговори с България. Външното министерство, министър-председателят, посланикът на България в Молдова са опитали да убедят на политическо ниво молдовските власти, но страната не изглеждала заинтересувана и не предприемала действия за реализация на идеята. По думите на Георгий причина за това е смяната на правителството. „През 2020-а властта е в социалистическата партия, а президентът Игор Додон помагаше на район Таракли. От 2021-а има нов парламент и новият президент Мая Сандо не иска продължава идеята“, обясни той. Така, ако държавният университет не стане филиал на българския вуз, трудно би се запазила неговата устойчивост във времето.
Стела Маринова
