Н яма по-хубава на света от Стара планина, смята Николай Николаев, който от 22 години живее в Австралия.
Обиколил е много континенти, държави и планини, съдбата го отвежда от родния град Левски до Сидни, но сърцето винаги го връща в България. Това лято ще остане незабравимо, защото постигна една от най-големите си победи като бегач – в 150-километровото състезание по билото на Балкана „Трявна Ултра“. При дебюта си в него миналата година Ники направи генерална репетиция, завършвайки трети, ала този юли беше над всички въпреки своите 51 години.
„Подгласниците ми бяха по-млади и вероятно щяха да ме победят, ако тренираха колкото мен. Аз започнах да бягам преди повече от 20 години. Ходенето по българските планини ми липсваше толкова много, че реших да компенсирам липсата им с бягане. През 2002-ра завърших първия си маратон, постепенно започнах да тренирам все повече, като в момента бягам по два пъти на ден и изминавам до 200 км на седмица при върхова подготовка“, разказва усмихнатият събеседник, чийто възторг от победата на „Трявна Ултра“ се смесва и с малко тъга в сините му очи.
Николай Николаев
Защо ли? На следващия ден си заминава и в последните часове на родна земя се опитва да отнесе възможно най-много частички от нея със себе си. Избира театрална постановка, на която да заведе семейството си, и купува още няколко български книги, макар още с пристигането да е избрал поне 15. „Винаги се прибирам с куфар с вече прочетените и го пълня с нови“, обяснява Ники, който освен време за четене си открадва и такова за бягане. Споделя и двете удоволствия със съпругата си Галя и трите им деца.
Корен
„Семейството е на първо място, после идва работата ми като компютърен специалист и между всичко това намествам бягането. Обикновено тичам рано сутрин преди работа, след това и в обедната почивка. Вкъщи имаме уговорката, че изчезвам веднъж месечно в един ден от уикенда.
Ставам в три, излизам без кола, бягам 10-12 часа. В другите уикенди към 9,30 сутринта приключвам с дългото си бягане – 40-50 км, и съм свободен, за да водя дъщеря си на българско училище, на футбол и другите й занимания. Малката беше на 5-6 години, когато с жена ми започнахме да я взимаме на инициативата „Парк Рън“, 5 км състезания в събота сутрин. С жена ми са завършили 100 такива бягания, а освен това правим и по-дълги преходи в австралийските планини“, изброява Николаев.
Ники, жена му и щерката бягат вече заедно.
13-годишната Яна пише по-добре на български от батко си Явор (23) и кака си Ива, която тази година ще навърши 25 г. За всички тях завръщанията към корените им са едно от най-вълнуващите преживявания, въпреки че са граждани на света. Освен на общуването с българската природа, с баба си и приятелите, се радват и на 10-те си братовчеди. „Може ли нещо да се сравни с реката в плевенското село Садовец, където плуваме с лодка, децата се къпят с часове, катерят се по скалите“, пита Ники.
Когато стягат багажа за Европа, с близките му в последните години включват в престоя си и опознаване на нова планина – през 2018-а Алпите и Доломитите, през 2020-а – Пиренеите, а този път Карпатите в Румъния, където се разходили сред мечки. „Българските планини ги обичам най-много, въпреки че мащабът на Алпите и Пиренеите е зашеметяващ.
От 2001 г. Сидни е дом за родения в град Левски българин.
Никога не съм участвал в състезания извън Австралия и България, а на „Трявна Ултра“ се спрях най-вече заради общуването с нови хора, а и защото състезателният елемент придава допълнителен елемент на забавление и въодушевление. Самият процес на очакване, записване и подготовка ти носи невероятни усещания дълго преди състезанието. Преди 9 седмици направих 100 км на ултрамаратон в Австралия, имах 1 седмица да възстановя, 6 седмици за подготовка за Трявна и две седмици за намаляване на тренировките и почивка“.
Жега
Колкото и пъти да си е представял трасето и конкуренцията, Ники едва ли е очаквал изпитанията, които съпътствали „Трявна Ултра“. Една от най-силните страни на Николаев е навигацията и в Австралия той много пъти се е възползвал от тази си способност, но в Балкана успял да се изгуби 6 пъти. „Организаторите се бяха погрижили маркировката да е добра, но тези лутания ми костваха над 20 минути. На 90-ия км водех с 2-3 минути на група от още трима, обаче се отклоних веднъж, а после още веднъж на огромно изкачване, от което слязох от грешната посока и трябваше да се качвам обратно. На контролния пункт разбрах, че другите са доста по-напред и тогава ми падна тонусът психологически“.
Николай Николаев по трасето на маратон в Австралия.
В следващите часове Николаев преживява истинско страдание, но и прави страхотен жест за съперниците си. „Изведнъж се появиха първите двама, които са били упътени в грешна посока, защото имаше промяна на трасето в последната минута и се е получило объркване. След като уточнихме накъде трябва да тръгнем, група от четирима потеглихме, но на двамата загубили се им беше паднал духът, след като бяха пропилели значителната си преднина по независещи от тях причини.
Следваше коларски път, по който аз дръпнах, но реших, че не е честно и ще ги изчакам на финала. Проверих с колко са водили на контролата, където ги бяха объркали, и просто си седях 17 минути. Иначе щеше да ми тежи на съвестта, ако ги бях бил да речем само с 10 минути. Не би било заслужено. В крайна сметка преследвачите ми пристигнаха близо час след мен, защото на единия му се е разлепила обувката, а и се бяха изморили в последните два участъка. Те бяха много тежки заради адската жега“, отчита Ники.
Опит
В последните години установил, че специализираните гелове, електролити и барчета му понасят много по-добре в такива бягания, отколкото обичайната непреработена храна, която приема в ежедневието си. За него и храненето, и бягането са вид научен експеримент, който той изпробва върху себе си. Опитал се е дори да се храни само веднъж на ден, но не му понесло, иначе избягва кофеина и от 7 години не пие алкохол.
„Специалните храни за бегачи се усвояват много по-лесно, защото са много фино преработени и са за хора, целящи висока производителност и високи резултати. Въпреки това на 12-ия час на „Трявна Ултра“ стомахът ми отказа и започнах да ям на пунктовете филии с лютеница, диня, праскови, кисели краставички. Тук жегата те съсипва и единственото спасение е да намалиш темпото. В екстремен момент един от участниците ми каза, че му се иска само да си гушне бебето и да легне да спи. А аз му признах, че мечтая само да завали студен дъжд и да духне вятър.
Той се разсмя: „Ти не си добре“, но аз знаех, че така ще живна напълно, ще ям колкото си искам и ще бягам, колкото мога. Но когато е жега, си на режим оцеляване“, споделя нашият герой, който най-много се е трогнал от присъствието на приятелите си Ина и Илиан, дошли изненадващо да го подкрепят през нощта на прохода Шипка, а после с още двама техни приятели го посрещнали на финала.
Николай Николаев
„За мен тези емоции са важни, а не победата на всяка цена“, уверява Ники, който благодарение на желязната си воля и надграждане в тренировките непрекъснато подобрява своите постижения. Миналата година за първи път слиза под 3 часа на маратон в Австралия, нещо, което на неговата възраст не вярвал, че ще му се случи. Освен това завършва 240-километрово бягане от брега на океана до най-високия връх на Зеления континент – Косцюшко, който се издига на 2228 м в Снежните планини на щата Нов Южен Уелс.
„Животът в Австралия е много по-спокоен и страната ми харесва, но България я обичам страшно много – въздъхва Ники. - Хубаво ми е тук във всяко едно отношение – език, музика, култура, природа, навици, хора. Трудно е обаче да си оставиш всичко най-скъпо - децата, дай Боже и внуците, и да дойдеш на другия край на света. Човек не може да има всичко“.
Дъщеря му изследва океаните, синът му катери скалите
Голямата дъщеря на Ники и Галя учи биология и обожава да се гмурка, така че ще прави докторантура за морските животни. Когато не пътува (била е в Азия, Африка и Европа), Ива работи за т.нар. Bush Regeneration – възстановяване на традиционната австралийска растителност и прочистването й от плевели, пренесени от други континенти. В тази сфера напоследък се изявява и самата Галя, която по образование е еколог и горски инженер, но сега отговаря за хора със специални потребности, които вършат прочистването на буша, а тя ги напътства и им помага.
Ники с най-голямото си богатство сина Явор, жена си Галя и дъщерите Яна и Ива
„Идеята да живеем в Австралия беше на жена ми, самият аз имах варианти да работя във Финландия, САЩ и Канада. Завършил съм електроника в Техническия университет, също приложна математика и информатика, имам докторантура в БАН.
Цялата процедура да кандидатстваме за Австралия ни отне 4 години, като междувременно се родиха Ива и Явор. Когато ни одобриха, нямахме абсолютно нищо, беше много авантюристично начинание. Наехме квартира, на втория месец си намерих работа като програмист и някак се закачихме“, спомня си Николаев, чийто син работи в консултантска фирма като архитектурен дизайнер. От март обикаля из Европа с приятелката си, която е австралийка, но също гостува у нас и вече разбира български.
Таня Манова
