В Рим посланикът на България Тодор Стоянов отвори вратите на посолството ни за всички нашенци, пребиваващи във Вечния град. Сградата - една от най-блестящите и забележителни образци на невероятната италианска архитектура, беше огласена от гайди и хора, предаде Нова телевизия.
По време на празника беше обявено и създаването на българо-италианска парламентарна група. Всеки от гостите получаваше и мартеница, която се оказа голяма атракция за чужденците. Българите, живеещи в Италия, са малко над 160 хиляди души.
Германия пък е една от най-желаните страни за живот зад граница за българите, избрали да създадат дом в чужбина. Там във всеки по-голям град шансът да чуете българска реч не е никак малък, както и да намерите български магазин, неделно училище или курс по народни танци.
На места, където има концентрирана българска общност може да откриете дори цели български квартали, с фризьорски салон, баничарници, магазини и ресторанти.
Въпреки това е трудно да се каже точно колко са българите в Германия. Според официалната статистика за 2022 г. откогато са и последните данни те са около 400 000 души. Но по всяка вероятност броят им е много по-голям, защото към тази група не са включени българите с двойно гражданство или тези отказали се от българското си гражданство.
146 ГОДИНИ СВОБОДА: Честит 3 март!
Ето и какво ще се случи там на националния ни празник. За първи път на централния площад в Щутгарт ще се съберат българи, живеещи в града и околностите и ще се хванат на хоро. Организацията е на българския фолклорен клуб в града „Балкан Денс“.
Те ще раздават и мартеници на минувачите в центъра на Щутгарт. Ще създадат и щанд, на който чужденците ще могат да се запознаят с българския ни фолклор и култура.
Български неделни училища също ще отбележат празника. В училище „Дора Габе“ в Мюнхен децата ще празнуват с песни, стихове и истории в учебните часове.
ПОГРИЖИХА СЕ: БДЖ лукс по празниците!
В училище „АЗ Буки Веди“ в Кьолн пък ще отбележат празника с хоро в голямото междучасие, както и със съпътстващи дейности в часовете.
Най-малките от детската градина, подготвителната група в дружество „Дунав“ в Дюселдорф също проведоха специално занятие, на което се запознаха с традицията на българската мартеница и националния ни празник.
Слушаха българския химн, говориха за паметника, издигнат в чест на героите, вълнуваха се за битката при прохода Шипка и запомниха вечното му име.
Макар да са на хиляди километра от България, сънародниците ни във Великобритания празнуват Националния ни празник. В събота вечер имаше голям фолклорен фестивал в Северен Лондон.
Предстои откриване на изложба „Древните съкровища на България“ и концерт в посолството. В българските събирания се включват и доста чужденци. Повечето от тях са се влюбили в родината ни чрез български фолклор.
Поли Хънт пее в Лондонския български хор. 2/3 от хористите в него са чужденци, но изпълняват песните ни без грешка. „Това, което харесвам в българската музика, е че е толкова разнообразна. Имам много любими песни, но обичам прочувствените, например как пеем „Девойко мори хубава“ и „Прощавай мамо“. Имаме и наистина усмихнати, оптимистични песни, за танцуване, весели песни с високи тонове и забавен ритъм”, казва Поли Хънт.
„Чух тази музика за първи път преди много години и наистина ме порази. Тя е много силна, има някаква дива енергия, голяма колкото планина. Обичам тези нестандартни ритми. Това е някакъв вид освобождаване на енергия, като едновременно с това я опитомявате. Сякаш поставяте юзди на тигър”, подчертава Бърнърд Бърнс.
Бърнърд Бърнс ръководи грузински хор, но всяка седмица ходи и в българския в Лондон. „Постепенно Деси - нашият ръководител, ни учеше на този стил и техника на пеене. Тя е прекрасен учител. И когато за първи път се присъединих към хора, бях просто зашеметен, когато я слушах как пее. Тя е направо сила на природата”, допълва той.
Чужденците не само са се научили да пеят. „Чубрица е вид билка, която сме опитвали в България и е много вкусна. Накрая на една от песните ни има закачка – казваме чубрица все едно кихаме сякаш сме подушили билката”, казва Поли.
Брайън Хърст пък първо се влюбва в българка, а след това и в нашенските хора. От години танцува в лондонския ансамбъл „България“.
„Срещнах моята приятелка Зорка преди 10 години и отидохме на купон, и там бяха всичките български момичета, както и нашата ръководителка Ива. Всички ме попитаха: „Защо не опиташ да танцуваш български танци?” И ето ме сега тук и още не мога да спра, защото това е много полезно и като фитнес. Всъщност, не мога да танцувам, но продължавам да се старая и да опитвам. И мисля, че това ме държи във форма”, разказва той.
