Г еорги Господинов казва, че любимата му икона на светеца, чието име носи, е без змей и без св. Георги да е с копие и убиването на змейове не го привлича.
Пояснява: „Храбростта има много измерения. Аз обичам свети Георги, защото, дори когато убива змея, запазва една особена невинност на лицето.“ И продължава: „Храбростта в днешно време е понякога да си различен от мнозинството: когато всички мразят - да обичаш, когато всички са отчаяни - да носиш надежда.“
Роден е навръх Ивановден, но е кръстен на дядо си. И отбелязва: „Благодарение на моите баби и дядовци моето детство беше пълно с истории и това остава завинаги.“
В социалните мрежи Господинов отбеляза рождения си ден с откъс от „Черешата на един народ“. И носталгично отбеляза: „Падахме си по 60-те, тъй както дядо ми милееше за Босфора, без да има особени основания за това, без дори да го е виждал, тъй както майка ми сънуваше Жан Маре, баща ми – Лолобриджида. По онова време оня роден за нас (далеч от Стамбул) град затъваше все по-дълбоко в 80-те под упоителното бръмкане на братя Аргирови.
И тогава ни влезе тази (спасителна) муха в главата, че човек остава завинаги в годината, в която е роден. Ние, естествено, бяхме родени в 60-те, в много важната за всички 1968-а. Така се беше случило и то, мислехме си, е за цял живот. Край! Добре помнехме тази година и никой не можеше да ни извади оттам.
Твърде скоро започнахме да подозираме, че 60-те никога не са се състояли.
А майките ни в Ямбол все така настървено бъркаха наесен лютеницата, в която вряха и стъкленият лук, и революциите на цветята, и тъгите на дядо, дори собствените им Маре и Лолобриджида – всичко, всичките ни истории, всичката история, Векът. Тъгите ни кипваха, сгъстяваха се и се омесваха. И вече не беше ясно кой по какво бленува – дядо ми по 60-те ли, аз ли по Босфора и Черешовото, майка ми по баща ми ли...
Страхотна лютеница, навярно идеха жестоки зими. Така казваше и дядо ми, гадаейки по рояците мухи наоколо.
И кой знае дали остана нещо от някогашните мухи и бръмбари, от нашите мухи, от нашите бръмбари, от бийтълсите ни най-сетне.“
Що се отнася до въпросната лютеница на майка му, то тя често е обект на творчеството на Господинов и той й посвещава дори кратки стихове. Един от тях е: „Майка ми вари зад блока лятото на лютеница.“ Кратко, ясно и точно.
А Тео Ушев, който направи анимации по творби на Господинов, и в момента е под каратнина, лекувайки се от устрема на ковид вирусите, му подари виртуална картина. „Днес (б.р. в петък, когато бе Ивановден) скъп приятел има рожден ден. А когато скъп приятел има рожден ден, то и аз празнувам и съм щастлив. Нека ангелите на думите му бдят над него, пазят го, и го обичат. На Г.“, написа Ушев до картината.
Самият писател пък определя пред БТА каква е неговата надежда за тази година. Той споменава: „Това е голямата надежда - че човекът, който чете книга, по-трудно унизява друг човек. Човекът, който чете книга, изпитва съчувствие и състрадание към другия човек. И третото, не по-малко важно е, че човекът, който чете книга, разбира малко повече за света и за себе си. Това също са защити.
Ние знаем от Шехерезада, че книгата, историята, разказването на истории, може да спасява живот. Нали и тя разказва всяка вечер по една история и нейният убиец я оставя жива до другия ден и така 1001 нощи, докато той през историите се влюбва в тази жена. Така се спасява и тя, а и всички останали, които можеха да бъдат убити от Шахриар. Това може литературата. Но книгата може това само когато попадне у човек, който чете с ум и сърце. Тоест сама по себе си книгата нищо не може да направи, ако не мине през ума и сърцето на свестен читател. Свестният читател е свестен човек. Това си говорихме наскоро, че човек, който е плакал на „Малката кибритопродавачка“, по-трудно става лош човек. Човек, който се вълнува от думи, по-трудно после убива с думи друг. Това са защитите.“
Макар да определят Георги Господинов като „ярък представител на постмодернизма“, в неговото творчество като че ли носталгията е от основните елементи.
Кратка биографична справка гласи, че е роден на 7 януари 1968 г. в Ямбол. Завършва българска филология в Софийския университет, по-късно става доктор по нова българска литература към Института за литература при Българска академия на науките. Бил преподавател по писане на есе (1998), а по-късно по съвременна българска литература.
С литературоведката Биляна Курташева имат дъщеря.
Той е от авторите, които обичат да отиват на село, за да творят. И колкото по-далеч от връзка с така модерните технологии е това село, толкова по-добре. Това му дава спокойствие и съсредоточаване върху собствените мисли, които след време по някакъв начин стават писмено слово.
Написа и според него най-кратката история за Коледа и раждането на Спасителя. Тя се казва „На сутринта“ и е: „Когато стопанинът влезе в обора при кравите и магарето, те вече знаеха.“
Казва, че след като миналата година го отрупа с награди из цяла Европа, сега е получил и още едно признание. Георги Господинов разказва за него: „Нищо не зависи в крайна сметка от автора, защото, когато книгата е написана, тя си има свой път и рано или късно среща читателите си. Ще ви дам пример. Преди седмица получих голямата награда на Атина за „Естествен роман“. Това е първият ми роман, публикуван е през 1999 г., тоест в края на миналия век, преди над 22 години. Това е първата международна награда, която той получава. Така че това са дълги години, в които книгите си търсят читатели. Ако една книга е написана вълнуващо, тя рано или късно ще срещне читателите си и ще срещне признанието. Ще ми се да вярвам в това.“
Признаха го в Европа
Георги Господинов е от малкото родни писатели, известни и обичани зад граница.
„Естествен роман“ е най-превежданата българска книга по света в съвремието. А „Физика на тъгата“ покрай филма на Тео Ушев се сдоби с голямо международно признание. Миналата година Господинов получи и един от най-значимите европейски призове - италианската награда за литература "Премио Стрега Еуропео". Романът му "Времеубежище" бе определен за победител от жури, съставено от 20 италиански писатели - лауреати и финалисти на наградата през годините.
Господинов казва, че през миналата година е бил поканен и от самата Олга Токарчук на един фестивал в Полша. Пояснява: „С нея имахме много хубаво общуване. Говорихме си за това, което вълнува европейските писатели днес - това са, от една страна, темите за паметта, за миналото, а всъщност и за бъдещето, което е тревожно. Също така това, което вълнува Олга Токарчук и мен, понеже тя е човек с позиция, е как да протестираме, как писателите могат да се съпротивляват и да работят за съпротивата срещу популизма, който е тук, и срещу онова, което се случва в Полша всъщност. Олга Токарчук е много активен участник в протестите там. Писателят не може да остане безразличен към това, което се случва в света. Мисля, че това, както и тази тревожност за случващото се днес, е общото между европейските писатели.“
Много вероятно е Олга Токарчук тази година да дойде у нас по покана на Господинов.
Георги П. Димитров
