- Честит рожден ден, г-н Щерев! Как го отпразнувахте?
- При създалата се епидемична обстановка вкъщи, при мен. Липсваха най-голямата ми дъщеря Надя и семейството й, но те са в Германия. Чухме се по телефона. Атракцията, разбира се, беше най-малката ми внучка Катрин, на която всички се радват. Тя ни разсмиваше и създаваше някаква магична обстановка около нас.
- Как ви се отрази пандемията в последните 2 г. на работата?
- Миналото лято с колегите ми от „Диана Експрес“ извадихме голям късмет, защото успяхме да концертираме в трите легендарни летни театъра на Пловдив, Бургас и Варна, както и няколко концерта в по-малки градове. Това се случи вероятно защото започнахме концертната си дейност в самото начало на юни. После през юли нещата се влошиха и за нас останаха незабравимите мигове от срещата с публиката.
- В края на миналата година пуснахте нов самостоятелен албум, който е уникален за българската музика - "Стари мой приятелю". Защо?
- Хайде да не е уникален. Да го наречем интересен. Благодарен съм на Господ, че ми позволи да направя този албум. В него са включени осем инструментални пиеси за соло пиано, струнен оркестър и ритмус. Албумът е в стил Клайдерман. Е, не е точно, защото аз виждам нещата по друг начин, но като звучене и като състав на оркестъра може би да. Може да се чуе във всички стрийминг платформи като Айтюнс и Спотифай, а оригиналният компактдиск може да се поръча във фейсбук страницата на „Диана Експрес“.
- Аз не си спомням някой друг у нас да е правил нещо подобно. Има ли нещо, което ви изненада, когато работехте по него?
- Две неща. Първо, селекцията. Включих шест песни и две теми от филми. С голяма изненада, правейки този албум, установих, че не всяка песен, независимо дали хит или не, става за оркестрова пиеса. И второ, оказа се, че да направя мишунг на оркестрова пиеса е доста по-трудно, отколкото мишунг на песен, изпята от певец. Тук е мястото да благодаря на моя голям приятел Теодор Янков, благодарение на когото албумът има наистина перфектен звук.
- За първи път тази Нова година на площада в Пловдив „Диана Експрес“ се изяви без вас. Каква е причината?
- Да, наистина момчетата свириха на площада в Пловдив без мен, но съм спокоен, защото участието е минало както винаги с голям успех и бисове. Съжалявам, че не можах да свиря в Пловдив, но се наложи да правя серия от няколко важни изследвания и реших да остана в София, за да бъда по-концентриран. Случват се подобни неща във всяка група. Преди две години басистът ни Живко си контузи крака и остана вкъщи около месец. Бисер – барабанистът, веднъж също отсъства, Е, сега май беше ред и на мен.
- Как се приемат новите версии на "Хризантеми" и "Усмивката" в изпълнение на Илия Ангелов? Изпълнихте ги на концертите в летните театри по морето по случай 50 години на сцената.
- В практиката ми на аранжор, доколкото си спомням, имам над 12 нови версии (кавъри) на мои стари песни. Ясно е, че не с всички съм успял, но с "Хризантеми" и "Усмивката“ спокойно мога да кажа, че ударих дюшеша. Успехът им надмина както прогнозите, така и очакванията ми. Феновете ни ги приемат и пеят, както пеят с нас на „Утре“ и „Влюбено сърце“ например. Спокойно мога да кажа, че сега към репертоара на „Диана Експрес“ добавихме още два хита.
- Дадохте нов живот и на вечния си хит "Осъдени души". Как избрахте точно Антония Маркова да я изпее вместо Лили?
- С Антония имахме заедно участие в едно малко градче. За съжаление не си спомням къде беше точно. Тя пя преди нас и после аз й казах: „Антония, ти имаш уникално вибрато и класата на големите американски певици“. Тя се притесни и ми благодари. После си разменихме дискове. И от тази кавър съм много доволен, въпреки че радиата не му обърнаха вниманието, което заслужава. Харесвам го, защото винаги съм желал „Осъдени души“ да звучи изпята по този начин - ненатрапчиво и елегантно. И най-важното - като песен, която има връзка с филма.
- Готов сте и с нова книга. Представете я.
- Доста неща свърших през последните две години. Толкова доста, че се страхувам дали това не е знак, че трябва да си ходя от този свят. Да, имах голямото желание да издам „Забравих си часовника на пианото - допълнено издание“. Всъщност реших да си направя подарък за рождения ден.
- А ще кажете ли какво включва новото издание?
- Към старата книга има три нови глави. Първата - „Делата“, която включва делото, което Л. Иванова заведе срещу мен, и делото за кражбата на „Диана Експрес“. Втората глава е озаглавена „Размисли“. В нея съм включил най-интересните мои интервюта и статии, които съм давал през последните 15 години. Много съм доволен, че направих това, защото те отразяват моите граждански, културни и донякъде политически възгледи. Мисля, че журналистите ще проявят интерес точно към тази глава. И третата, която е по-кратка, включва интересни, малки истории за написването на мои популярни песни.
- Как ще коментирате представянето на България на Евровизия в последните години?
- Възлагането на д-р Врабевски да напише песента за участието на България в Евровизия тази година в Торино е сериозна грешка и обида за българските автори и продуценти, работещи в областта на поп музиката. Питам се защо се избира негова песен, а не на доказани наши композитори, продуценти и поети като Графа, Живко Петров, Миро или Любо Киров например? Д-р Врабевски се изявява у нас като композитор над десет години и до ден днешен няма истински, български хит, защото без такъв хит (визитна картичка) всеки композитор, работещ в поп музиката, си остава аматьор. Казвам това не като автор, а като известен човек, който изказва своята гражданска позиция. Мисля, че е по-достойно да не участваме в този фестивал, отколкото да го предоставим на първия бизнесмен, който предлага да плати таксата за участие в Евровизия. Миналата година беше същото. Една бизнесдама плати таксата и поръча на една певица да напише песента, с която се яви на фестивала. И какво се получи? Нищо! Сега имаме отново бизнес сделка, но с д-р Врабевски. Сделка, която устройва само доктора, който след десетгодишни творчески терзания иска да се изяви като композитор на „Евровизия“. Нищо чудно догодина следващият бизнесмен да ни представи изпълнителка от попфолка.
- През 2009 г. доста журналисти отразявахме спора между вас и Лили Иванова. Имаше момент, в който тя обвини Тончо Русев, че е искал от нея пари, и по-късно каза, че ще престане да пее песните и на двамата „и ще ви прати в забвение“.
- Преди да ви отговоря, искам да засегна една тема, която ме вълнува повече от две години. Преди последното си турне Лили спомена нещо от рода на: “Не дължа и стотинка на никого“. Според мен това твърдение не отговаря на истината. Лично на мен тя дължи и стотинки, и левове, но най-вече толерантност. Използвам това интервю да призова Лили Иванова да коментира защо тя (като издател) чрез фирма “KVZ - Кирил Здравков“ (в която има пряка връзка и г-н Боби Иванчев) вече няколко години предлага песните ми „Осъдени души“ и „Стари мой приятелю“ в платформата Спотифай без мое съгласие и договор. Искам да се знае, че издателските договори на Лили и на двете са с изтекъл срок - през 2011 на първата и през 2014 г. на втората песен. Чрез това интервю се обръщам и към тримата да бъдат така добри и веднага да свалят двете песни от платформата и да се научат да уважават правата на българските автори.
- Сега на въпроса.
- Признавам си, че казаното през 2009 г. от Лили по този начин беше доста коварно от нейна страна, защото хората, които харесват поп музиката в България, щяха да останат с впечатлението, че аз съм нейно откритие. Човекът, който ми отвори вратата на поп музиката и от който съм се учил, е Емил Димитров и това се случи през 1967 г. И друг път съм казвал, че аз никога не съм се самопредлагал да работя или пиша песни за нея. През 1971 Тончо Русев ме помоли да замина за Варна и да свиря на няколко нейни отложени концерта в спортната зала. По това време аз вече бях утвърден композитор и аранжор. Така че началото на кариерата ми няма нищо общо с Лили. Понеже ме върнахте доста години назад, за да не съм голословен, ще си позволя да покажа два цитата от книгата „Лили Иванова – Истината“, отнасящи се за Тончо Русев: “От композиторите се говореше, че Тончо Русев е бил ченге. Ходил и доносничел за някои певци.“ И вторият цитат: „Тончо Русев ми каза така: “Аз няма да ти забранявам като Митко Щерев да пееш мои песни, но искам да ми плащаш всеки месец заплата, защото ти имаш работа“. Това е една малка част от лъжите против него, против мен и против две известни български поп певици, написани в тази ще я нарека „жълта книга“. Да вземем например фразата: „Той ми се обади по телефона и ми каза“. Всичко това е толкова долнопробно и жалко! Тончо преживя много тежко написаното за него в тази книга и така и не я коментира.
- Доколкото ми е известно, вие сте имали среща и с Асен Гаргов, след която той е изпратил нотариална покана на Лили, в която й забранява да изпълнява песните му - депозирана е в „Музикаутор“. Бихте ли казали вярно ли е и как протече срещата ви с него?
- Мисля, че това се случи две години преди Асен да си отиде от този свят. Уговорихме се да се срещнем в едно кафе в квартал „Младост“. Когато седнах срещу него, той ми каза, че имал среща с Лили. Попитал я възможно ли е да получи нейното разрешение за юбилея си да издаде диск с дуети, изпети от нея и него, на които е композитор. Имаше един период от няколко години, в който аз, съпругата ми, Асен и Лили няколко пъти вечеряхме в панорамния ресторант на сегашния хотел „Радисън“. Тоест бяхме много близки. Лили и Асен живяха на семейни начала около 17 години, през които Асен беше за нея всичко: мъж, диригент на групата, импресарио и шофьор. Оказа се, че в „жълтата книга“, която е със 127 страници, Лили е отделила за Асен само три страници, като го нарича със „скромното“ име Гаргата. Явно пропилените от него 17 години за нея струват толкова. В тези три страници тя признава, че той, посещавайки я в Германия, й прави предложение за женитба. Тя отказва и след това пише за съпругата му следното: “Той писал за жена си, че му е пратена от Господ. После обаче се разведоха и вече не беше „от Господ пратена“. Негови близки говорят, че се е пропила“. Край на цитата. Такава документирана злоба и намеса в личния живот на едно семейство и в живота на една жена, която няма нищо общо с връзката на Асен и Лили, не бях чел досега в българска книга.
- Да продължим все пак за срещата ви с Асен. Доколкото ми е известно, има издаден такъв албум с дуети.
- Вярно е, има такъв албум. Аз обаче го предупредих, че за 1000 диска той няма да спечели почти нищо, а той ми каза, че е запознат с това и че не го прави за пари. Просто искал да отпразнува по този начин юбилея си. На другия ден адвокатът на Лили му се обадил по телефона и му съобщил каква е сумата, която трябва да приготви, за да издаде диска. Сума непосилна за нормален човек. За разлика от Лили, която подробно описва в книгата си какви подаръци и пари е давала на разни хора, аз няма да кажа каква е сумата. След това лицето на Асен посърна и чак тогава осъзнах, че пред мен стоеше един жестоко обиден и унижен човек. Всъщност той беше поискал да се види с мен, за да ме попита как да напише нотариалната покана, в която да й забрани да изпълнява песните му. И го направи.
- Говори се, че същото се е случило и с Найден Андреев.
- Вярно е. В продължение на повече от година с Найден се срещахме всеки месец по два пъти в управителния съвет на „Музикаутор“. Веднъж след края на едно от съвещанията той ме покани на кафе. Каза, че иска да ми каже нещо важно. Дотогава бяхме на здравей, здрасти, защото преди няколко години в едно свое интервю той коментира спора между Лили и мен, като я защити и подхвърли някои нападки срещу мен. След като отпи от кафето си, за голямо мое учудване той ми се извини за написаното от него във вестника и ми каза, че е много разочарован от нея. Отказала да издаде диск с техни общи песни за 60-годишния му юбилей. Разбира се, аз приех извинението му и много добре си спомням, че докато той беше жив, Лили не посмя да пее негови песни.
- Има ли и други композитори, които са й забранили да изпълняват песните им?
- Първият, който й забрани да изпълнява песните му, беше Ангел Заберски. Не е лошо някой да зададе на Лили въпроса защо не изпълнява „Ветрове“ и какви са й отношенията и с автора на тази песен. Но това е друга тема. Защо засегнах тази тема в това интервю? Описах тези три случая, защото бях провокиран от факта, че съвсем скоро Лили рекламираше по радиото турнето си с песента „Панаири“, а в концертната си програма беше включила „Детелини“ на Асен Гаргов, както и „Щурче“ на Найден. И когато чух рекламата по радиото, неволно си зададох въпроса: Как ли се чувства в случая една певица, която първо унижава на обществено ниво композитора, който е написал за нея над десет хита и след като той е напуснал този свят, без да й мигне окото започва да изпълнява наново песните му? Имам предвид Т. Русев, но същото важи и за Асен и Найден. Ще ми кажете - тя е уредила правата с наследниците. Добре! Но това е бизнес и тук изниква въпросът - в живота има ли морални правила и стойности и защо се потъпква волята на един композитор, който е направил официална забрана да се използват песните му. Попитах се какви ли чувства я обземат в момента на самото изпълнение и възможно ли е да обидиш човек документирано в книга и после да пееш песента му? Попитах се защо, когато бяха живи тези хора, тя не изпрати адвокат, чрез който да получи официално разрешение да изпълнява песните им, а прави това сега чрез наследниците му и накрая защо изобщо забрани въпросните песни по радиата и телевизиите, след като сега отново ги изпълнява на концертите си? Явно „Желязна лейди“ май се пропука!
Това е той
Роден е на 28 януари 1946 г. в Ямбол
Израснал е в сиропиталище, а музикалната му кариера започва в оркестъра на легендарния Емил Димитров
Избран за филмовия ни композитор за столетието заради музиката си към „Адаптация”, „Осъдени души”, „Ла дона е мобиле”, „Скъпа моя, скъпи мой” и много други
През 2008 г. БАНИ го удостоява със званието академик
Основател, ръководител, основен композитор и цялостен аранжор на рок група „Диана Експрес”, която вече е половин век на сцената
