Й ордан Кръстев е на 28 години и се занимава с недвижими имоти.
Определя се като специалист по оцеляване и смята да използва уменията си дори да попадне в най-суровите територии на Дивия север, за да достигне заветната си цел - победата в "Игри на волята". Уви, това не се случи и Данчо напусна твърде рано предаването, но пък разказа интересни истории в студиото на „МачКаст“.
Спорт
Йордан със сигурност не се чувства щастлив, че напусна Игрите. „Винаги се чувствам добре, но все още съм леко тъжен с оглед ситуацията, която се получи в „Игри на волята“. И съм разочарован, че онзи ден Левски падна от Локо Пловдив. Все още си преживявам някои неща“. Той признава, че отишъл в игрите с цел спортно състезание. „Пределно ясно ми беше, че социалната игра е важна. Но аз не харесвам драматургията. Ако не се напаснах чисто коалиционно с хората там, си чао, както и стана. Съжалявам, че грам не ме покриваше късметът. Можех да покажа много повече там“.
Завоевателите
„Завоевателите. Първо да кажа, че сме големи левскари с Ивчо. С него се напаснахме. Засичали сме се в залата. Деси също. Нея също я броя от Завоевателите. Исках да бъде в моето племе. С Митака по-късно станахме по-гъсти. Първите дни имаше нервност, плаж. Малко и на самата първа битка имаше напрежение. С Алекс също се разбирахме. С Гери имахме малко повече конфронтация. С Тянко... да е жив и здрав. Не е лош човек, но с него не си допаднахме. Съжалявам, че оцеляхме по-дълго в този си вид. Можеше да покажем повече“. Дали пъзелите са му изяли главата? „Аз лично цял живот редя пъзели, логически и всякакви. На куба не се притесних да отида. Ако те е страх да поемеш отговорност, не си за теб. Аз си се заявих. Отидохме 20 минути след първите. Трябваше да го местя с хора. Конфигурацията беше малко по-сложна от обикновените кубове. Момичетата директно ги изолирах. Грешката ми беше тогава, че с Тянко започнах да работя. С Иво и Митака трябваше да работя повече. Бях сигурен, че ще го наредим, но ми трябваше малко повече време. Там се работи с двама. Можех и по-бързо, да. Но първи ден, първа битка. Притеснение нямах. Контролирах адреналина. На втората битка съжалявам много. Там можеше 3-4 минути преди Калин да го наредя. Сбърках, Павката ми даде наказание. Говоря за слайдинга. Другото е – изложих се там. Но и там стигнахме с 15 минути закъснение. Докторът го беше наредил. Той е голям образ. След като не го реших, два пъти си го изработих на плажа този пъзел. Взимах всякакви боклуци и там се тренирах. Успях да видя къде съм сбъркал. Може би наистина пъзелите ми изядоха главата, но аз не съм мишка. Поемам си отговорност, като сбърках. Отидох с голямо самочувствие, не смятам, че беше без покритие. За мен лично късметът ми изигра лоша шега. А на следващия ден с ринговете аз съм изключително точен още от футбола. Вратар съм бил. Боравил съм толкова години с хвърляне. Но не знам какво стана, всеки път греда“.
Фен
На въпроса къде е по-гадно – на блатото или на плажа, Йордан отговаря категорично: „Най-гадно е, когато паднем от ЦСКА. И двете са гадни места, но зависи от коя гледна точка. Като си на плажа, там колкото и гадно да е, те държи фактът, че ти си в играта. Да, може да лежиш там на малка сянка. Ние сме и ограничени. Но през целия ден си в движение. Там се случва нещо. На блатото си изолиран. Там поне имаше тръстика, малко фибри. На плажа имаше миди, но бяха много малко. На блатото имаше сянка, нямаше джанки. За две седмици намерихме 7-8 джанки, което е много малко. Тръстика имаше, така наречените верчета, които ги кръстихме на Вера. Те са едни вишнички. Самата природа е такава, че 30% са джанки и тези вишни. На блатото е малко по-добре, но няма битки. На петия ден вече и набирания не можеш да правиш. Пада ти и тонус и всичко. Йордан споделя, че човек трябва да е готов за „Игри на волята“.
„Аз 28 години се готвя за това нещо. Не съм си мислел, че точно там ще отида. Не съм спирал да тренирам. Само правих операция на съединителна тъкан на крака. Аз тогава и спрях с футбола. И една година бях с около 20 килограма отгоре. Щитовидната беше зле, така го кажа. Колкото и да тренираш, свалих няколко кила, качих ги. Но с правилна храна, хубави тренировки и биорезонанс се оправих. Това много ми помогна. Мадлен се казва, много ми помогна тази жена. Само с витамини. Още тогава гледах, знаех, че ще се участвам някой ден. Харесвам спортните игри. За една година се възстанових. От октомври започнах да се готвя за трасета и такива неща. Ходих и на плуване. Гледах максимално да се подготвя за всеки един компонент. Нямах и никакво притеснение. Знаех как да контролирам тялото си. Когато не контролираш адреналина, е лошо“.
*Автори: Екатерина Томова и Димитър Пенев
