Ангелин Балсамаджиев е сценарист, режисьор, писател и баща на три деца. Той е син на легендарния артист Иван Балсамаджиев. Ангелин е сценарист и редактор вече 12 години в сутрешното шоу на НОВА телевизия „На кафе“. Преди броени дни бе премиерата на книгата му „МАМА-Ачо“, която с много чувство за хумор ще ви хвърли в света на съвременния баща.
- Здравейте! Поводът за нашата среща е книгата ви „МАМА-АЧО“, как се роди идеята за нея и защо „мама“?
- Така шеговито ме наричат приятелите, защото поразително приличам на една грижовна, но много досадна и постоянно изискваща майка! В пролуките около работата ми и отглеждането им понаписвах по някой текст и след десетина години моите близки от издателство „Мусагена“ ми предложиха да ги обединят в книжле. Получи се нещо като четвъртото ми дете, защото заговорихме за това точно девет месеца преди да се роди. Стилът й е лековат, не обичам претенциозни и излишно витиевати текстове. И отново едно „Благодаря“ на издателството, защото книгата никога нямаше да види бял свят, имайки предвид що за човек съм…
- Как се гледат 3 деца и успявате да запазите такова чувство за хумор?
- Не, със съпругата ми сме на дъното. Първо близнаци, след три години един малък бастун – няма място за чувство за хумор, има място за хапчета и уиски! Всъщност масово човечеството се е разглезило. Нашето петчленно семейство се счита за голямо, а само преди сто години щяхме да изглеждаме смешни пред съседите, вечерящи на десет стола и две пейки.
- Казвате, че балансирате успешно ролите на як мачо, одухотворен интелектуалец и отдаден родител. Как може да се постигне такъв баланс и каква е цената му?
- Това са мили думи от издателите ми. Аз никога не бих се нарекъл як мачо, а по-скоро пълен чичко, няма как да съм интелектуалец, след като съзрях и израснах в столичния квартал „Овча купел 1“, съгласявам се само с отдаден родител. А, ако трябва да бъда по-сериозен, ще кажа, че в отглеждането на повече деца няма баланс, има приоритети. Лишаваш се от много неща в името на други. У нас се шегуваме, че, ако не бяха децата, щяхме да караме скъпи джипове и да подгряваме някъде басейн около София.
- Истинското в тази книга ли я прави различна от останалите?
- Мъжкият поглед в отглеждането на деца е рядкото и ценното. От друга страна, жестоко скачам срещу стигми като „Тате носи, мама меси“ или въпроси от рода на „Мъжът ти помага ли ти?“, вече има голям процент мъже, които не помагаме, а отглеждаме наравно, дори повече. Просто аз съм един от малкото, които го разказваме в книга. Виждам масово бащи пред детски градини, уроци, кръжоци, турнири, бутащи колички. Феминизмът е налице, дами, вие успяхте. Палачинката е обърната и сега ние я готвим, докато сте в конферентен разговор. Аз го правя на три котлона и една фурна, докато жена ми си зарежда винтоверта.
- Кой е бил най-трудният ви момент на баща до момента?
- След като видях акушерката да подмята близнаците като бройлери на първото им къпане в болницата, разбрах, че няма страшно и ние ще се справим. Иначе, разбира се, всички моменти, в които сме търчали по болници, боляло ги е, ранявали са се – това е тежък момент, безсънието и нервите не са проблем. Тежко беше и очакването им. Жена ми беше с една премахната и една запушена тръба. Нямаше лекар, който да ни вдъхне поне малко кураж и увереност, че някога ще имаме собствени биологични деца. Оказа се, че има някаква свръхсила, нещо, което го няма в учебниците по медицина и то не касае близнаците, които се родиха инвитро, а третия – този, който се появи, докато просто си правехме любов за удоволствие. Чудо! Вторият план на книгата има за цел да каже именно това, че да се сдобиеш с рожба е възможно, дори цялата лекарска гилдия да го отрича. Не съм сигурен каква е формулата, но и близнаците, и малкият се появиха, когато вече не се бяхме вторачили в този проблем. Опитите за инвитро вече не бяха фикс, мислите ни не бяха насочени единствено натам. Чувал съм за десетки подобни случаи – неистово желание, спазване на указания, трепетно очакване за две чертички и нищо… Но когато дойде разочарованието за пореден път, когато успееш да избегнеш депресията, а просто решиш да продължиш хладнокръвно и спокойно, нещата се случват и при най-патологичните случаи.
- А най-забавният?
- Да се върнем към втория ви въпрос – няма нищо забавно в отглеждането на три деца! Шегувам се, вземете си книгата, пълна е с такива. Само ще загатна: опитвал съм детско ако, обяснявал съм какво е оргия и защо има каки, които имат пишони.
- Кой е урокът, на който искате да научите децата си? Какви хора да бъдат?
- Смели, но не безразсъдни. Горди, но не фукливи. Честни, но не наивни. Обичам будни деца, харесват ми съвременните, ходят по земята с повече самочувствие от нас, когато бяхме деца. Иначе в битов план винаги съм държал на дисциплината, не тип военна, но достатъчно строга, за да произведеш самостоятелни човеци. Ние вече берем плодовете, защото, както говори принципът на Монтесори – инвестирай в малкото пет минути, за да си спестиш после петдесет. Не му завързвай връзките до абитуриентския бал, а го научи да го прави на три, така ще си спестиш петнайсет години завързване. Не го питай какво иска да яде, а направи така, че да харесва всичко – има начини, не го обличай, а го остави да се бори с дрехите и покажи как, стоейки до него...
- Ако погледнем чисто финансово, времето днес е изключително тежко и трудно, какво бихте казали на хората, които отлагат да станат родители именно по тази причина?
- Имам подобен текст и в книгата. „…не бавете да правите деца! Няма нищо страшно. Теорията ми е, че ако обичате планината, ще го сложите в раница. Ако обичате фестивали, ще го заведете на фестивал. Ако пътувате в чужбина, ще го вземете със себе си. Ако смятате, че нямате възможност, имате – нали вие се храните, ще нахраните и още едно гърло…“
- Вие сте син на легендарния ни артист Иван Балсамаджиев, със сигурност той ви липсва много, но кой беше съветът, които той ви даде и ви помага в живота?
- Веднъж ми каза, че сме гости на тази планета за кратко и трябва да се държим като такива. От друга страна, общоизвестен е фактът, че не съветите, а примерите изграждат децата. Ти защити жена, отвори й вратата, отиди навреме на работа, работи много, не прави компромиси, чети книги, карай внимателно, слагай колан, не се наливай с ракия, прави всичко това пред децата и те ще си свалят модела съвсем естествено.
- Разказвате ли на децата си за дядо им?
- Много и слава Богу, благодарение на популярността му имаме материали и видеа, за да ги запозная, макар и след смъртта му. Разказваме им колко беше хвъркат, сърцат и талантлив. Оставил е по нещо във всеки от невижданите си внуци, прозира през очите им. Имаме певица, танцьор, актьор – всички тези неща, които можеше баща ми… Отиде си нечестно рано. Мечтаеше да види внуци, сигурен съм, че щеше да им се отдаде напълно, но пустият рак погреба бащите на най-близките ми приятели. Преходът ли обърка мъжете от това поколение, Чернобил ли, „развитието“ на цивилизацията ли, не знам, но всички си отидоха в рамките на две години. Млади мъже! Той беше на 57, правеше упражнения всяка сутрин, не близваше алкохол, не пушеше, толкова беше здрав, че не успя дори да си отиде бързо и се измъчи много.
- Вие сте и сценарист, и редактор на предаването „На кафе“ вече 12 години. Какво е да създаваш най-обичаното и гледано сутрешно шоу?
- Отговорност, забавление и много труд. А това, което съм си откраднал за мен, са много знания, като повечето от тях не са ми нужни. Предаването наистина е на добро ниво, а през последните четири години променихме тотално концепцията му. Оставихме извън рамката му политика, проблеми, здравни теми, човешки трагедии... Сега сме едно пространство на любопитното и забавното, без да е инфантилно и жълто.
- Кой е бил най-забавният ви момент с ваш сценарий през тези години?
- Забавен, хубав и интересен сценарий се получава само ако гостът или темата са такива. За съжаление сред много от популярните ни личности битува един особен манталитет, един страх от нарушаване на имиджа им, едно паническо притеснение от излагация. Гледам много ток шоута от света, ако видите какви неща споделят и правят в ефир топартистите, ще разберете за какво ви говоря. Онзи ден гледах Адам Сандлър, който разказа как е плувал гол и една чайка се е спуснала към атрибута му, мислейки го за червейче. Дензъл Уошингтън сподели веднъж, че е бил толкова беден, че е имал само един чифт гащи, Камерън Диас, че е била „муле“ и е пренасяла наркотици… Спокойни и уверени хора, вярващи в таланта и възможностите си, без страх от това да споделят за минало или недостатъци.
- Има ли тайна за щастие?
- Тайна! Хубавите неща в живота са прозаични. Партньор, с когото не трябва да се търпите, а да вървите рамо до рамо, няколко дечица, увлекателна работа, която и да ви храни, и любовница, „Порше“ и яхта на средна възраст.
- Как ще прекарате лятото?
- Единствената ми отпуска е август, когато в Черно море медузите вече са по метър, щипалките като кебапчета, а ешерихия коли в топформа. Та там сме…
Елизабет Методиева
