Е дни от най-мистичните и древни храмове у нас носят името на св. Йоан Кръстител, чието рождение християните честват на 24 юни.
Река Арда
Доста по-добре запазен днес е кърджалийският манастир „Св. Йоан Продром“. Той също е основан в годините на ранното християнство около края на периода на иконоборството във Византия. Разположен е на десния бряг на река Арда, в квартал Веселчане на Кърджали. От археологическите разкопки е известно, че на мястото на катедралната църква съществуват няколко последователно строени църкви с типично византийски стил, със силно цариградско влияние. След възникването си манастирът става център на християнството в Източните Родопи и средище на една от големите средновековни епархии – Ахридос.
Градежи
Историческите сведения и запазените останки от градежи дават основание да се предположи, че манастирът се е превърнал още в X-XI век в епископско, а по-късно и в митрополитско средище.
За значимостта на мястото свидетелстват уникалните находки, намерени в храма и около него. Между тях попадат и пет зидани гробници. Четири от тях са на висши духовници, а за другата се предполага, че е на виден светски аристократ. Една от гробниците, която се намира в църквата, е била затворена херметически. След внимателното й отваряне проблеснал лъч и се чул оглушителен гръм. Знамение свише от Кръстителя или някакъв природен феномен и до днес остава загадка. В тази гробница са открити мощи на висш християнски духовник. В гроба са намерени и напълно запазен епитрахил, тъкан със злато и с необикновена украса, както и църковни мощи, зашити в платнен кръст.
Уникат
Забележително е, че само на 4 места в света има запазени такива находки, а в България е единствена. По мнението на специалистите това говори, че през Средновековието днешен Кърджали е бил важен християнски център. Прекрасната златовезана материя на епитрахила, наръкавниците и набедреника поразяват с майсторската си изработка. По исторически данни епитрахилът е изключително скъп, предполага се, че е правен в Константинопол. Междувременно местна жена с пророчески дар казала, че на тази гробница трябва да се молят хората. Спонтанно богомолци започнали да пишат писма с желания и да ги пъхат в гробницата. Мнозина се кълнат, че просбите им се сбъднали със застъпничеството на тайнствения светия/архиерей, погребан там.
Цар Петър
Според изследователи манастирът е обновен вероятно по времето на българския цар Петър (927-969 г.), когато на южната граница на България с Византия цари половинвековен мир, за разлика от десетилетията военни конфликти при управлението на цар Симеон Велики (893-927 г.).
По-късно през святото място са преминали и кръстоносците. Има догадки, че те търсели тук мощи от св. Йоан Кръстител, на когото е кръстен храмът, и дори на чашата на Иисус от Тайната вечеря, известна като Светия граал.
Археологическите разкопки също показват, че храмът е бил превзет и разрушен в първата половина на XIII век. Разорението на манастира се свързва именно с кръстоносците - рицари (католици), които превземат Източните Родопи в 1204 г., след като през същата година завоюват Константинопол и създават ново държавно формирование - Латинската империя. След като българският цар Калоян разбива латинската армия край стените на Адрианопол (1205 г.), латинското присъствие в този край е ликвидирано (1207 г.).
Св. Иван
Онова обаче, което са търсили кръстоносците, се оказва в друг манастир в чест на предтечата, който се намира на остров Св. Иван, в манастира „Св. Йоан Кръстител“. Именно там археологът проф. Казимир Попконстантинов открива най-автентичните към днешна дата в света мощи на Предтечата. Изследвания показват, че те принадлежат на човек, живял през I век в светите земи, хранил се предимно с растителна храна и скакалци.
Мощите на Кръстителя се намирали в запечатан реликварий от алабастър, съдържащ зъб, парчета от кости на ръка и от лицева част. В момента те са изложени за поклонение в църквата
„Св. св. Кирил и Методий“ в Созопол в красив сребърен реликварий, изработен от пловдивски майстор.
Впоследствие учените установяват, че мощехранителницата, открита в олтарната част на най-стария храм на острова, датира от средата на V век. Върху нея разчитат един надпис, който всъщност води до разплитане на световното откритие. Надписът е на старогръцки език и гласи: „Господи, помагай на твоя раб Тома, който пренесе мощите на св. Йоан през месец юни, 24 юни“. Според тълкуванието през въпросния век някой си Тома донесъл точно на рождения ден на св. Йоан Предтеча неговите свети мощи в днешните български земи.
Преносителя
Открит е гробът и на преносителя на мощите. Проф. Казимир Попконстантинов - ръководител на археологическите разкопки, си спомня, че направените изследвания в Оксфорд показали, че той е между 40-45-годишен, бил е погребан в края на IV или началото на V век. Предполага се, че той е и основателят на манастира. А каква е била причината точно тук да дойдат мощите на св. Йоан Кръстител остава загадка. Има хипотеза, че те е трябвало да се противопоставят на мощния езически култ към бога лечител - Аполон. Предполага се, че именно на острова се е намирала прочутата бронзова статуя на Аполон, изработена от Каламис. С височината от 13,20 м и блестяща на слънцето позлата тя се е виждала ясно както от сушата, така и от преминаващите кораби в морето.
Атеисти горели икони в Ахтопол
Ахтополският манастир "Свети Йоан Предтеча", известен повече като "Свети Яни", се намира на едноименния нос южно от пристанищния залив на град Ахтопол, където бреговете му се спускат стръмно към морето. За съжаление от него са останали само основите, а за обителта днес си спомнят само много възрастни хора. Той е изграден на свято място, известно още от първите векове на християнството, а може би и от по-рано. Има легенди, че тук е идвал самият Кръстител.
Потвърждение, че мястото е било населявано през ранното християнство, дава разкриваната в акваторията около носа Св. Яни строителна керамика от църква (IV-VI в.), както и множество артефакти, свързани с отколешен църковен живот. Съществуват предположения, че в близост се е намирал главният храм на първата Агатополска архиепископия, която вече е била факт по времето на император Юстиниан Велики (527-565 г.).
Историческите сведения за самия манастир "Св. Яни" са доста оскъдни. Времето на основаването му не се знае със сигурност. Според историците той е възникнал не по-късно от XI в.
Предполага се, че тук е била резиденцията на Агатополския митрополит до 1829 г., когато Агатополската митрополия е била обединена със Созополската. След това манастирът продължил да съществува, но с постепенно затихващи функции.
Днес все още се намират стари хора, които си спомнят, че през първите десетилетия на XX век обителта е била обитавана от няколко монахини.
След 9 септември 1944 г. манастирът бил вандалски поруган и унищожен. Активисти на БКП изгорели многобройните безценни икони - "пробвали как горят", а манастирската църква превърнали в обор. По спомени на местни хора последният монах от обителта бил прогонен в началото на 50-те години на XX в. През 60-те години на мястото на манастира е построено поделение на Гранични войски. Днес то е закрито и разграбено, но и манастира го няма.
Предтечата е братовчед на Иисус
Йоан Кръстител, известен и като Йоан Предтеча, е братовчед и предшественик на Иисус Христос. Според Евангелието именно той предсказва пришествието на Месията (Христа). В исляма св. Йоан е сред пророците, като обикновено е наричан с арабската форма на името му Яхия.
Живял е като отшелник в пустинята. Според Евангелието се е подвизавал по бреговете на река Йордан, носил груби одежди от камилска вълна и се хранил с див мед и скакалци.
Ражда се половин година преди Иисус Христос. Син е на свещеник на име Закария (от рода на Аарон) и праведната Елизавета (от рода Давидов). До преклонна възраст въпреки благочестивия си живот те не са имали деца. Както разказва Евангелист Лука, архангел Гавраил се явява на баща му в Йерусалимския храм и възвестява зачеването на сина му. Така най-накрая в семейството се ражда син, измолен с горещи молитви. Йоан избягва участта на младенците, избити във Витлеем и околностите му, в опита на цар Ирод Велики да ликвидира Иисус. Когато е на около 29 години, Йоан изнася своите проповеди за скорошното идване на Спасителя. Около 30-ата си годишнина започнал да проповядва и да извършва ритуал на водно кръщение във водите на река Йордан на големи множества хора. Йоан извършвал обичайното за юдаизма ритуално измиване миква, придавайки му нов духовен смисъл. Според Евангелието един от кръстените е самият Христос. Предтечата след около година е убит по заповед на тетрарха на Галилея Ирод Антипа.
