В България има над 300 хиляди бездетни двойки. Мнозина отдават това на стрес или отровни храни. В Библията обаче има немалко примери за бездетни семейства, като най-праведните от тях са станали родители на възраст, която според човешките разбирания изглежда невъзможна. Но невъзможното за човеците изглежда възможно за Бога.
Предтеча
На 5 септември Църквата почита паметта на пророк Захария и праведна Елисавета – родителите на св. Йоан Предтеча. Те живеели в град Хевро, като за Елисавета се знае, че е била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица. Те били вече на преклонна възраст, на която не можели и да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древността дарил с рожба престарялата Сарра.
На смени
Свещениците при Йерусалимския храм били разделени на 24 смени. Всяка смяна служела по осем дни, от събота до събота. Захарий бил от осмата смяна. Когато дошъл неговият ред, той се отправил за Йерусалим. Този път на Захарий се паднало да влезе в храма Господен, за да покади. През това време народът се молел отвън.
Когато Захарий принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на жертвеника. Като го видял, свещеникът се уплашил. Но архангел Гавриил го успокоил и му казал, че молитвата на жена му е чута: „...ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог“ (Лука 1:5-17).
Захария не повярвал на думите на Божия пратеник, защото бил много стар, за да става баща. Заради своето неверие бил наказан да не може да говори до деня на раждането на детето.
А ангелът възвестил на Захарий не само, че ще му се роди син, но и това, че той ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Реално Йоан Кръстител наистина изиграва ключова роля в Божия план, подготвящ пътя за Христос.
Богоотци
Идната седмица на 9 септември (вторник) е денят на богоотците Йоаким и Анна – родителите на Дева Мария. Няма данни на каква възраст са се удостоили с дара на родителството, но според тълкуватели (като св. Августин Блажени) това се е случило на възраст между 60-70 г. Двамата живели в Назарет. Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните. Въобще те са продукт на една духовна еволюция, която е подготвила благодатна почва за слизането у това семейство на голямата Божия благодат – появата на жената, която непорочно ще зачене и роди Спасителя на човешкия род.
В онези дни обаче всекидневна скръб помрачавала живота на това семейство, защото нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
На един голям празник в Йерусалим първосвещеникът започнал да укорява Йоаким, че заради греховете му Бог не го е благословил с деца. При това положение той не бил достоен да Му принася жертва. Покрусен Йоаким отишъл в пустинята, където било стадото му, и прекарал там на пост и молитва 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини. Междувременно вестта за случилото се в Йерусалим стигнала и до Анна, която също много се натъжила и започнала да се моли през сълзи: „Само аз, Господи, съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня...“
В този миг й се явил ангел, който й казал, че ще роди благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. И чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. „Ще я наречеш Мария“, наредил Божият пратеник.
Баща на вярата
Но една от най-известните истории за небесно инвитро е тази на старозаветните герои Авраам и Сара. Авраам е наричан „баща на вярата“ не само заради своята вярност към Бога, но и заради изпитанията, през които преминава.
Господ често се явявал пред Авраам. Веднъж му наредил да се засели в земята Ханаан, като му обещал голям народ и че от неговите потомци ще се роди Спасителят.
Авраам чул, че ще стане баща на „множество народи“, но годините минавали, а това не се случвало. Бил вече в напреднала възраст, на около 100 години, а съпругата му Сара на 90 лета. Следвали Божия път, но и страдали, защото в онези времена бездетието се е възприемало като наказание Свише или голям позор. Но Бог показал, че не забравя обещанията си дори когато човешкият разум не вижда възможност. Един ден към шатрата на Авраам се приближили три ангела, които той помислил за странници (пътници). Като им се поклонил, Авраам ги поканил у дома си, защото бил много гостоприемен. Тогава ангелите му възвестили, че жена му Сарра след година ще роди син и ще имат потомци, многобройни като морския пясък. Жена му Сарра се засмяла, като чула това, защото с Авраам били вече
много стари. След една година обаче тя родила момче. Нарекли го Исаак, което значи „смях“. А така се изпълнило и обещанието на Бога към Авраам: „...Ще размножа и преумножа твоето потомство, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг...“ (Битие 22:17). Авраам излязъл с челядта и добитъка си от земите в Месопотамия, където живеел, и се заселил в Ханаан. За пръв път в Библията Авраам е наречен евреин именно след преселването му (Битие 14:13).
Бездетна измоли пророк от Бога
Анна, майката на пророк Самуил, въпреки че не била стара, дълго време е била бездетна. Мъжът й Елкана я обичал, но искайки наследници, си взел друга жена – Фенана. Огорчавана от укора на бездетството, не само от своята съперница Фенана, но и от мъжа си и околните, Анна силно скърбяла и много се молела на Бога. Тя толкова горещо се молила, че свещениците я мислели за пияна. Накрая Бог не само че чул молбата й и я удостоил с рожба, но след това дарил сина й с чуден пророчески дар.
