Н а 16 август се чества Пренасянето на Неръкотворния Образ (Урбус) на Исус Христос от Едеса (днес Шанлъурфа, Турция) в Константинопол (Истанбул). Този образ е залегнал в редица икони.
Преданието
Преданието свидетелства, че по време на проповедите на Спасителя в сирийския град Едеса е управлявал Авгар. Цялото му тяло било поразено от проказа. Слухът за големите чудеса, правени от Господ, достигнал и до Авгар („И пръсна се слух за Него по цяла Сирия“ (Мат. 4:24). Властникът повярвал, че Христос наистина е Син Божи, и Му написал писмо с молба да дойде и да го изцели. С това писмо изпратил в Палестина своя живописец Ананий, като му поръчал да направи портрет с изображението на Божествения Учител. Ананий пристигнал в Йерусалим и видял Спасителя, обкръжен от хора. Той не могъл да го приближи заради голямото скупчване на народ, който слушал проповедта Му. Тогава се качил на голям камък и оттам се опитал да нарисува образа на Божия син, ала това не му се удавало. Христос, който знаел всичко за всеки на Земята, усетил това и го повикал, назовавайки го по име. Той предал за Авгар кратко писмо, в което заради вярата му обещавал да изпрати Свой ученик, който да го изцели от проказата и да го насочи по пътя на спасението. След това помолил да му донесат вода и Урбус (парче плат, кърпа).
Убрусът е сред най-почитаните християнски реликви.
Измил лицето Си, изтрил го с Урбуса и на него се отпечатал Неговия Божествен Лик. Убруса и писмото Ананий донесъл в Едеса. Тази реликва изглежда била лечебна, защото още до пристигането на обещания от Исус ученик на лицето на Авгар останали едва забележими следи от страшната болест. А въпросният ученик бил Тадей – един от седемдесетте „малки“ апостоли. Той кръстил повярвалия Авгар и всички жители на Едеса.
Преданието реди още, че владетелят написал на Неръкотворния Образ думите „Христе Боже, всеки, който се уповава на Тебе, няма да се посрами”, и го поставил в ниша над градските врати.
Укриване
Много години жителите пазели благочестивия обичай да се покланят на Урбуса, когато преминавали през дверите. Но един от правнуците на Авгар, който управлявал Едеса, изпаднал в идолопоклонничество. Решил да свали иконата от градските стени. Господ, във видение, заповядал на едеския епископ да скрие Неговото изображение за идните поколения. Епископът и неговият клир дошли през нощта, запалили кандило, закрили Образа с глинена плоча и зазидали мястото с тухли. Изминали много години и жителите забравили за светинята.
Богородица
През 545 година персийският цар Хозрой І обсадил Едеса и положението на града изглеждало безнадеждно. Тогава на епископ Евлавий се явила Пресвета Богородица и заповядала да се извади от зазиданата ниша Образът, който ще спаси града от неприятеля. След като развалили зидарията пред нишата, епископът открил Неръкотворния Образ – пред него горяло кандилото, а на глинената плоча, която закривала нишата, се било отпечатало същото изображение. След като крепостните стени били обиколени с Неръкотворния Образ, персийската войска се оттеглила.
Абгар получава Убруса, детайл от триптих в манастира Света Екатерина в Синай.
Толерантност
През 630 година Едеса била завладяна от арабите, но те не възпрепятствали поклоненията пред Светия лик, чиято слава се разпространила из целия Изток. През 944 година император Константин VII Багрянородни (912-959) пожелал да пренесе реликвата в тогавашната столица на Православието и я откупил от арабският емир, управител на града. С големи почести Урбусът на Спасителя и писмото, което Той написал на Авгар, били пренесени от духовенството в Константинопол. На 16 август Ликът бил поставен във Фароската църква Пресвета Богородица.
Версии
По-нататъшната съдба на Неръкотворния Образ не е ясна. Съществуват няколко версии. Според една от тях той бил похитен от кръстоносците по време на тяхното владичество в Константинопол (1204-1261), но корабът, на който била превозвана светинята, потънал в Мраморно море. Друга легенда реди, че неръкотворният образ на Бог през 1362 година бил пренесен в Генуа, където се пази в манастир в чест на апостол Вартоломей.
Неръкотворният образ на Исус се появил и върху керемида.
Известно е още, че реликвата нееднократно е давала от себе си точни отпечатъци. Единият от тях, така нареченият „Керемидеон“ (на керамика) се отпечатал, когато Ананий е криел Образа до стената по пътя за Едеса. Друг, който се е отпечатал на плащ, е попаднал в Грузия.
Св. Вероника избърсала лицето на Христос
Кърпата на Света Вероника. От XIII век тя се почита в Рим като истинския образ на Исус. С нея обаче е свързана една друга легенда, приемана за автентична от католиците, но навлиза в последните векове и на Изток. Тя гласи, че когато Вероника видяла измъчения Исус, носещ своя кръст към Голгота, извадила ленена кърпа и изтрила потта и кръвта от лицето му. Така образът на Спасителя се отпечатал върху парчето плат.
Образът на Исус се отпечатва на кърпата на света Вероника. Скулптура от Ян Веспин, 1599-1600.
Вероника заминава за Рим, където оставя кърпата, след като е изцелила с нейна помощ император Тиберий. После се отправила към днешна Южна Франция, където проповядвала учението на Христос. Според други версии тя е била или гръцка принцеса, или пък я отъждествявали с Марта, сестрата на Лазар.
