М итичният Оркинос е тревожил съня и живял в мечтите на стотици риболовци по цялото ни крайбрежие – разказва Стати Михайлов. Изключително бърз и силен, преследващ плячката си до пълно изтощение. Легендарна риба, за която се разказват още по-легендарни истории – за обърнати и строшени лодки, разкъсани мрежи и атрактивни скокове във водата… За последните 100 години по нашите брегове са уловени не повече от десет оркиноса. А от петдесетте години на миналия век вече дори не се и среща.
История
Тази снимка, която и до днес присъства в много домове на моряци и рибари като спомен за отминали времена, е направена в Несебър, като годината, през която е уловена тази риба, все още не се знае точно, но със сигурност е между 1923 и 1937 г. В повечето разкази за улова й се споменава талян „Чукалина“. Видът на рибата се доближава най-много до Thunnus obesus – Bigeye tuna, но единствено размерът на очите не съвпада. Има предположения, че точно този вид е изчезнал. Със сигурност може да се твърди, че рибата е от семейство Scombridae, в което влизат всички видове тунци, както и скумрията, паламудът…
Ето една история от последните срещи с тази риба, описана от чичо Стати: Беше есента на 1953-а или 54-та година. Целия град миришеше на печен паламуд и най-употребяваната дума беше паламуд. Ние с Кибока, макар че бяхме ученици, цялото си свободно време прекарвахме на морето, и по-точно – до хангарите на Морски клуб към ДОСО „Поморие“. Още си спомням този ден и как корабчето „Чайка“ леко се поклащаше, швартовано на кея. А ние забърсвахме и почиствахме чепаретата, с които по-късно бай Паскал и Ноното ни бяха обещали да ловим паламуд. Малко по-навътре, на около миля от фара, беше станало цяло село от лодки. Ноното се зае с подготовката на двигателя „Скандия“, запали бензиновата лампа и започна да нагрява плочата, която се намира отгоре. След 10 минути тя вече беше нагорещена до червено, завъртя маховика и двигателят запя своята бавна и ритмична песен. Ние вече бяхме привършили с подготовката и скочихме на кораба. Бай Паскал отвърза въжето, оттласна от пристана и скочи на борда. След това насочи кораба право към „селото“. Пуснахме чепарето и след малко вече имахме няколко уловени риби. Унесени в риболовната си треска, чухме вика на бай Паскал.
Скок
- Оркинос, оркинос, оркинос… и сочеше с пръст встрани. На около 300-400 метра от нас една огромна риба скочи на височина 2-3 метра и падна с грохот. Още си спомням сребристото като метал огромно тяло и как се вдигат пръските морска вода. Това се случи на няколко пъти. От еуфорията не си спомням добре какво разказваше бай Паскал, но си спомням как казва, че това е „ловецът с големи очи“. Много рядко виждана и още по-рядко улавяна – на 10-15 години веднъж. Тази случка ми е оставила траен спомен за този ден и тази риба.
Що се отнася до хората на снимката - върху рибата е Иван Зарганата, легнал до рибата е неговият баща Фильо Зарганата, изправеният мъж вляво от опашката, държащ навито въже в дясната си ръка, е Неделчо Калдърдонов, обяснява zamoreto.com.
Йото Пацов
