С критото лице на Венето, областта около Венеция, се открива точно сега - началото на януари и февруари. Това е времето, което избират посветените пътешественици, за да избегнат досега с туристическите тълпи. Да се насладят в пълна степен на соления и влажен въздух, който бие в лицето, докато вапоретто - водна лодка лети из лагуната.
Това удоволствие набира все по-голяма скорост, споделят домакините. Причината е, че гостите са все по-резистентни към красотите на Венеция, а туристите искат да си поприказват, да вкусят от храната на маса като у дома, да вдъхнат аромата на земята.
Това е и причината агротуризмът, разходките с колело, придвижването с вапоретто из каналите и все по-малко с личен автомобил и автобус да стават все по-популярни. За това сладкодумно разказва Матео Бизоли, който е потомък на една от най-старите фамилии в района, които произвеждат вино на остров Мадзорбо.
Директен полет
Истината е, че точно този район все още не е достатъчно популярен в България, защото всички екскурзии до там са с автобус, спира се на Венеция рано сутринта, а туристите се изсипват мръсни, гладни и жадни в града.
Тези обаче, които искат да се срещнат с истинското лице на Венето, трябва да знаят, че има директен полет София -Тревизо, който никак не е скъп. От Тревизо, ако сте решили да се наслаждавате на ласките на морето, можете да се насочите към Village Ca Pasquali в община Кавалино Трепорти, чийто кмет е очарователната Роберта Несто. Тревизо е прекрасно градче, в можете и да пренощувате. После да се насладите на старата катедрала, морския пазар и да се шляете по пълните с атмосфера на старини улици. От там до Са Паскуали можете да стигнете с автобус или по каналите с вапоретто - водна лодка.
Районът е чист, селски, но с всички необходими удобства и пълен с прелестта от общуването с местните хора, които са непокварени и неразглезени от туристите. Като цяло повечето говорят само италиански, но от това самочувствието им въобще не страда.
И когато най-сетне автобусът ви спре в Са Паскуали, тръгвате в обратна посока по улицата, след това правите десен завой и потегляте към морето. Отляво се вижда примамливата сграда на ресторант, в който по-късно ще можете да се насладите на храна, каквато само тук се сервира. Десетминутен ход в посока морето, стигате до един от най-тачените и екологични къмпинги в Италия. На плажа се вее син флаг, а къщичките и караваните са разположени на огромна площ сред борови и широколистни гори.
Огромна веранда
Посреща ви изрядна чистота, бунгала с огромна веранда, спалня, детска стая с легла на два етажа, кухненски бокс, оборудван с всякакъв вид посуда, и дневна. В селището има няколко супермаркета за тези, които искат да си приготвят храната сами. Има и ресторант, с вкусна кухня, в която освен типичната италианска храна, има отлично приготвени европейски морски и континентални ястия. И, разбира се, италианско кафе, капучино и всичко, което може да предложи от какао и кафе. До ресторанта е вратата към плажа, който е един от най-чистите на Ботуша. Със ситен пясък и галеща морска вода.
Велоалеи и влакче
Едно от най-предпочитаните превозни средства в района е колелото. Причината е, че с него бързо можеш да се придвижиш, освен това там има тесни пътища, където автомобили трудно се разминават. Колелото е и най-екологичният транспорт, с нулево замърсяване и затова и местните хора го препоръчват, защото искат природата да е чиста. Може да се наеме, а велоалеите са навсякъде. С велосипед се придвижват деца, млади и стари, италианци и туристи.
Който не желае да върти педалите, може да се възползва от увеселителното влакче, с което да се разходи по тесния път сред солените езера. Те датират от античността и от тях местните са добивали сол. В момента са туристическа атракция, а сред тревите има рядка фауна. Тук в топлите месеци на годината могат да се видят цели ята розово фламинго.
Важно е да се знае, че местните хора се гордеят, че нямат нищо общо с живота във Венеция. Животът по островите е бил много труден и беден и това е част от самочувствието на тези италианци, че са успели да оцелеят въпреки това.
На много места, включително и на остров Мадзорбо къщичките са боядисани в ярки цветове преди повече от половин век. Целта на архитекта е била да вдъхне надежда и оптимизъм в трудното ежедневие на островитяните.
Миди, сочно месо и кисел чесън
Храната по островите на Кавалино Трепорти значително се отличава от типичната представа на туристите за това какво може да се яде в Италия. Разбира се, и тук навсякъде можеш да си поръчаш макарони и пица, но истинският чар на местните ястия е друг. Кухнята е повлияна от Австро-Унгария, но сякаш значително подобрена. Един от специалитетите, който задължително трябва да се опита, е печен джолан. При това вкусът му е по-различен от на този, който можете да ядете в Германия. В ресторанта, близо до къмпинга Са Паскуали се поднася със златиста коричка, много крехък, не така мазен и нежен на вкус. Поднася се с местна бира, много зеленчуци, местно производство. Като предястие може да ви изненадат със сурова туршия, в която с умиление българинът ще открие главички чесън, като онзи от юнската туршия със зелени джанки.
Сладоледът за специални гости е в цветовете на италианския трикольор. Същите като нашия, но разменени.
Остров Мадзорбо: Чаша дордона от бутилка със злато
Едно от пътешествията, които можете да си направите, е с лодка до остров Мадзорбо. Там можете да дегустирате уникалното вино от смятания за изчезнал сорт „Дордона“. Издирването на лозички от него е било истинско геройство, докато най-накрая не са го открили на един от островите.
Избата е разположена сред лозя с местния сорт, а в центъра стърчи стара камбанария от 13-и век. Кухнята е гурме, а гостите вдъхват аромата от билки в огромни кашпи до масите за храна.
Виното е златисто, подобно на домашно, но с по-изискан вкус и създава радостно настроение. Броят е лимитиран до 2000 шишета. Етикетът е елегантна златна плочка, а цената е 160 евро за шише. Плочката е дело на фамилия занаятчии, които работят и венецианско стъкло.
Дегустацията включва разходка из лозето, разказ за живота, историята и навиците на островитяните. И чаша златиста дордона с прясно опечен хляб.
Свети Еразъм: Обяд на тревата с паста и зеленчуци
Другото място, достойно за посещение, е остров Свети Еразъм.
Там можете да отидете на гости на фермера Савино Чимарози, където да опитате изобилие от биозеленчуци от градините му, както и да си купите от тях. Любопитно е да се научи, че именно Чимарози снабдява Венеция с биозеленчуци. Ако отидете да търсите органични плодове и зеленчуци, когато сте във Венеция и си купите, знайте, че те са моите лехи на остров Свети Еразъм, гордо заяви той.
Савино Чимарози отглежда всички видове зарзават, за които може да се сетите. Домати, пипер, карфиол, зеле, патладжани, различни видове подправки, картофи, тиквички и др.
При него можете да си устроите истински обяд на тревата в компанията на плашила, които пазят лехите от птици. В зависимост от групата върху поляната се нареждат дървени маси. В съседство върху дълга трапеза димят тави, пълни с два вида паста с подправки, зеленчуци и домати, задушени патладжани, тикви от неговата градина. Към тях се поднася вкусен зехтин и песто с чесън и различни подправки.
И, разбира се, местно вино.
Светлана Трифоновска
