К укери вече подгониха злите сили и болестите от България из градове и села. Тази година обаче те ще навестят и София, което ще се случи на 9 януари (неделя), в навечерието на международния фестивал „Сурва“. Според плана от Пернишко ще тръгнат шест групи с близо 200 пазители на традицията, които ще акостират в Борисовата градина. „Така и столичани ще имат възможност да наблюдават обичая в пълния му блясък. Естествено, ще спазим всички мерки, разписани от Министерството на здравеопазването”, съобщи секретарят на община Перник Мартин Жлябинков. Още в самото начало на празничната неделя зрителите ще се насладят на специалния половинчасов спектакъл „Игри с маски“ в изпълнение „Майсторите на танца“ с художествен ръководител Красимир Димитров.
Маскарадният ритуал от хиляди години се бори с лошотията и болестите.
След двегодишно отлагане заради COVID пандемията най-големият фестивал „Сурва“ в Перник също се завръща. Сурвакари, кукери, джамалари и бабугери ще дефилират в миньорския град идната седмица. В групата от Батановци за първи път ще се влее Изабел, която е едва на годинка и половина. „COVID няма как да победи „Сурва”. Нея отново ще я има на 13 срещу 14 януари и традицията ще пребъде”, съобщи Кристиан Петров от община Перник.
Всяка маска и всеки костюм са уникални, а за да ги видят, идват туристи от близо и далеч.
Сред атрактивните участници за поредна година е мъж от Батановци, който в продължение на половин век влиза в ролята на попа и ръси всички по пътя си за здраве. „Щом издържах 50 години, ще издържа още толкова. Само ще кажа, че не COVID-19 да дойде, а каквото и да е, „Сурва“ ще я има, ние без нея не можем. Традицията трябва да остане и да я съхраним, защото иначе децата не могат да пораснат. Сурва е имало през какви ли не времена, а Перник е единственият град в цял свят, където има подобен фестивал. Ходили сме в Италия, Франция, Дания. Хората са чували за нас и ни разпознават“, хвалят се не без основание местните.
Попът от Батановската група чукна половин век служба.
Мнозина в България обаче се чудят какво е „Сурва“, как се е зародил обичаят, откъде идва, защо се отбелязва традиционно в началото на годината. На тези и още безброй въпроси отговор ще даде гл. ас. д-р Милена Любенова от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН. Тя ще представи на присъстващите обичая „Сурва“ с неговите тайни и тънкости. Независимо че вероятно времето в София на 9 януари ще бъде мразовито, на сцената на Парк театър „Борисова градина“ ще става все по-горещо с напредването на деня и с наближаването на централното събитие за деня - дефилето на сурвакарските групи от гр. Батановци и селата Селищен дол, Люлин, Лобош, Лесковец и Банище. На сцената зрителите ще се насладят на представянето на близо 200 участници, които ще покажат магията на „Сурва“ в София и за пореден път ще ни докажат защо този фестивал е толкова специален, различен и е част от Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството. Постижение, което трябва да ни изпълва с гордост и щастие, коментират още организаторите.
Групата за борба със злите сили в с. Пиперков чифлик
Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник e най-големият в България и на Балканите. Той популяризира достигнали до днес варианти на традиционна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсния си характер фестът е среща и надпревара на живите носители на традицията, най-популярни с наименованията „сурвакари“ и „кукери“. В маскарадните игри традиционно участват над 7000 души в над 100 групи от всички етнографски райони на България. Участниците пристигат в Перник на състезание, за емоцията, за веселбата, за признанието, че са участвали. Зрителите от града на Кракра и цялата страна пък идват, за да споделят магията на играта, да видят и пипнат уникалните костюми, да се почувстват обновени, да си пожелаят здраве и късмет. Именно това се счита, че носи магията на древния ритуал, датиращ от хиляди години. Любопитен факт е, че пернишката „Сурва“ е първият фестивал на маскарадните игри в България. Решение за провеждането му е взето през 1965 г., а първото му издание е на 16 януари 1966 г. През 2020 г. гоненето на злото бе отменено заради водната криза в Перник. През 2021 г. отново официално нямаше международен фестивал заради ситуацията с коронавируса. Но на 14 януари хората от региона спонтанно решават да направят обичая с обикаляне на кукерите в селата и кварталите.
Най-малкият участник от кукерската група в кюстендилското село Ябълково
Костюмът се предава от баща на син или дъщеря
„Кукерите са една от емблемите ни, типично български. Имало ги е и ще продължи да ги има. Костюмите се предават от баща на син или дъщеря, а това ще продължи и за поколенията напред, за да ни има. Повярвайте, че ни посрещат навсякъде с огромно настроение и надежда за по-добро“. Това коментира участник от кукерската група в кюстендилското село Ябълково. Според поверието, ако на 1 януари кукерите не са минали през дома ти, годината няма да е успешна. Участниците в ритуала сурвакат, благославят и наричат стопаните за здраве, берекет и късмет. Те ги посрещат със сладкиши, вино и греяна ракия, и ги даряват. По време на ритуала се изрича и специална кукерска молитва за здраве и плодородие.
И кукерите в дупнишкото с. Джерман минаха по домовете за здраве и берекет.
Чрез шума от чановете и тъпаните участниците в ритуала "гонят" лошите и тъмни сили от населеното място и от домовете на хората. С тази традиция започна новата година и в село Жабокрът. Два кукерски състава тръгнаха и огласиха с чановете улиците, като във всеки дом те бяха чакани от хората и бяха посрещнати с отворени сърца. “Няма дом, който да не бе посетен от кукерите. Кукерските състави в Жабокрът са два от години - на мъжете, в който има и хора висшисти, полицаи и от всякакви професии, и на момчетата, подрастващи. Всяка Нова година в началото те минават по къщите, където стопаните ги очакват. Всяка къща пренарежда софрата от вечерта на Нова година, като се слага “от всичко по много”. А на кукерите се дава “кой каквото обича”, но задължително желязна пара за здраве, разказаха от кметството в Жабокрът. Жителите на село Слокощица също посрещнаха с усмивка маскарадния парад, в който участваха булка, младоженец, дядо поп, полицай и други герои. След настъпването на 2022 г. те шестваха още и в село Гирчевци. В Пиперков чифлик пък ще обявят война на злите сили и пандемията на 14 януари - на Василовден по стар стил.
Северина Димитрова
