0

11-годишната Лора е спасена от парализа след няколко операции в чужбина на гръбнака и тазобедрените стави благодарение на проф. Васил Яблански, началник на Клиника по ортопедия и травматология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда и на неговия екип.

Семейството на момичето ме потърси за помощ след преживени над 6 операции в чужбина в продължение на няколко години, но с лош резултат и дълбоко отчаяние, разказва професорът пред „Телеграф“. Момиченцето дойде при мен в инвалидна количка със силни болки, поясни проф. Яблански.

Проблеми

Здравословните проблеми на Лора започват едва на 4 години, когато претърпява сърдечна операция. Въпреки нейния успех тежките битки по пътя й продължават. Детето страда от рядък генетичен синдром (Синдром на Коен). На 9-годишна възраст заради нестабилност в походката, както и тежко гръбначно изкривяване семейството на момичето е посъветвано от рехабилитатор да направи консултация със специалист от чужбина. Без да бъдат направени образни изследвания, гостуващите лекари правят преценка, че детето страда от сколиоза и двустранни бедрени луксации. Предлагат на родителите му да му бъдат извършени операции на гръбнака и тазобедрените стави в рамките на една хоспитализация, за което предоставят оферта за лечение в чужбина. Семейството, търсейки най-доброто за своето дете, решава да им се довери и събира с цената на много усилия необходимите за комбинираното хирургично лечение средства. Хирурзите извършват оперативната интервенция на гръбнака, като поставят стандартна растяща система, която трябва да бъде разтягана оперативно на всеки шест месеца, за да може Лора да продължи да расте, докато достигне необходимата костна зрялост за осъществяването на окончателна стабилизация. Седмица по-късно детето е подложено и на операция на тазобедрените стави. След повторна хирургична намеса за ревизиране на тази в областта на ставите, както и три дистракции (оперативно разтягане на имплантите) на гръбнака, детето е в инвалидна количка, изпитва силни болки в гърба и има подутина в същата област.

Варианти

На гръбначния стълб е имало няколко операции за разтягане на тези, бих казал, странни импланти и в един момент те се счупват и цялата система се разпада. Вследствие на това те притискат меките тъкани на гръбначния стълб и дори са на път да пробият и едва ли не да излязат отвън, което е изключително болезнено, разказва ортопедът. За нас е много разочароващо, като видим пациент, който е преминал през толкова изпитания и перипетии и в крайна сметка резултатът е, меко казано, абсолютно незадоволителен, сподели професорът.

Семейството започва да търси варианти за консултиране с друг специалист. След дълго проучване се доверяват на проф. Васил Яблански. След извършване на клиничен преглед и необходимите изследвания става ясно, че имплантираната система е компрометирана и една от пръчките е счупена. В този случай освен силната болка, която детето изпитва, съществуват рискове от настъпване на редица усложнения – неврологични, прогресия на гръбначната деформация, инфекции и др. Това налага системата да бъде изцяло сменена в много кратки срокове.

Успешно

Екип на професора сменя компрометираната стабилизация, като поставят окончателна такава чрез задна вертебродеза -„златен“ стандарт при хирургично лечение на деца със сколиоза в световен мащаб. Екипът установява и миграция на имплантираните винтове в областта на тазобедрените стави, което ще наложи поредно хирургично лечение в областта на по-късен етап.

Ангажиментът ни към пациентите не е еднократен акт

Посланието ми към хората е да се внимават при избора си на място за операции и лечение, съветва проф. Васил Яблански. Винаги трябва да се има едно наум, че голяма част от тези кампании на посещаващи лекари са като маркетингови събития. Те търсят пациенти с цел печалба. По думите му лечението не е еднократен акт, който приключва с операцията. Такъв тип пациенти имат нужда от проследяване във времето, тоест от по-дългосрочен ангажимент, казва проф. Яблански. Достъпността на лекарите е важна, защото никой не е застрахован от усложнения. Другото нещо, с което наистина трябва да сме наясно, е, че лечението на каквото и да е състояние е един процес, не е еднократен акт. Много рядко всичко приключва веднага. Ангажиментът към пациентите ни е да им помагаме и съдействаме по всякакви въпроси в много дългосрочен план, смята професорът.