Д лъжници са били принудени да плащат и главници по публични задължения, чийто срок за доброволно погасяване не е изтекъл, при изповядване на сделки с имот при нотариус.
Това става ясно от отговор на служебния финансов министър Людмила Петкова на въпрос на депутат от ИТН дали има бъг в софтуера на Националната агенция за приходите.
Както „Телеграф“ пръв писа, от 3 май отпаднаха декларациите за липса на стари задължения към хазната, подлежащи на принудително събиране, при изповядване на сделки с имоти при нотариусите.
Панелка в „Люлин“ колкото 60 дка в Добруджа!
Вместо това нотариусите правят директна справка в системата на НАП за наличието на такива дългове. Ако справката покаже, че продавачът има подлежащи на принудително събиране борчове, има възможност те да се погасят с парите, които той ще получи от сделката.
Оказва се обаче, че има случаи, макар и редки, с преведените суми към НАП да се погасяват главници по нови дългове, чийто срок за плащане все още не е изтекъл, макар те да не фигурират в справката, направена от нотариуса. Това е така, защото съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс първо се плащат главниците, след това лихвите.
И вместо за погасяване на лихви по старите дългове, подлежащи на принудително събиране, част от наредените пари се разпределят за покриване на главници по нови задължения, които са още в срока на доброволно плащане.
Еднакво
В тези случаи е налице хипотеза, при която се проявява действието едновременно на две норми от ДОПК, чието изпълнение е еднакво задължително.
Поради това за лицето, което има публични задължения както с изтекъл срок на доброволно изпълнение, така и такива, за които този срок не е изтекъл, възниква необходимост от заплащане на всички видове задължения, обяснява министър Людмила Петкова.
Тя подчертава, че промените в ДОПК, влезли в сила от 3 май, имат за цел повишаване на събираемостта в бюджета, и изтъква, че само до края на юни в хазната са постъпили 58 млн. лв. вследствие на новото изискване.
Нотариуси са споделяли, че наистина има такива случаи, но те не са чести. Това са „песъчинки“ в работата на машината, които трябва да се отстранят, коментира пред „Телеграф“ председателят на Нотариалната камара Димитър Танев.
Отговорност
Той обаче обърна внимание на друг проблем, който засяга неговите колеги, и това е изискването нотариусите да носят споделена отговорност с клиентите. С други думи, ако нотариус изготви нотариален акт на длъжник, без той да си погаси борча към държавата, те стават съдлъжници с клиента си за неговия дълг.
Браншовата камара ще иска да се направят промени в ДОПК, така че тази солидарна отговорност да не се простира върху целия борч, а само до размера на материалния интерес по сделката.
Тоест, ако клиентът дължи 30 млн. лева, но продаде имот за 100 000 лева, нотариусът да е съдлъжник само за 100 000 лева, а не за 30 млн. лв.
София Симеонова