- Инженер Личев, какво става с питейната вода на Плевен и Ловеч? На Пловдив, Шумен, Търговище? Омуртаг? На Южното и Северното Черноморие? Какво се случва с водата на България?
- Питейното водоснабдяване на Ловеч и Плевен се осигурява от Водоснабдителна група „Черни Осъм“. Поради липса на вода в реката няма и вода за редовно водоснабдяване на двата областни града. Стратегическата мярка е стартирането веднага на строителство на язовир „Черни Осъм“. Двата областни черноморски града се водоснабдяват основно от един водоизточник – язовир „Камчия“ (в момента - 64,495 млн. м3). В определени години и през летния сезон в много случаи водата в язовира намалява и създава рискове за водоснабдяването. Стратегическата мярка е включване на язовир „Цонево“ (в момента - 86,000 млн. м3) в питейното водоснабдяване на Варна и Добрич.
ИЗКУСТВЕН ДЪЖД ни спасява от сушата! (СНИМКИ)
Сгрешената мярка е т.нар. резервно водоснабдяване на Бургас от язовирите „Ахелой“ (в момента - 3,314 млн. м3) и „Порой“ (в момента - 0,870 млн. м3), за които се усвоиха над 64 000 000 лева, осигурени от правителството „Борисов 3“. Вече шеста година тези язовири са празни и на практика съдържат половината от необходимото месечно количество за водоснабдяване на Варна и Бургас през курортния сезон – виновни няма. В крайните части на Южното Черноморие почти ежегодно настъпват кризи във водоснабдяването. Стратегическата мярка е строителство на язовирите „Раков дол“ и „Индже войвода“ в Странджа планина.
Пловдив се водоснабдява с подземни води от терасата на река Марица. При наводнения помпените станции се заливат и пловдивчани са с нарушено питейно водоснабдяване. Стратегическото решение е включването на язовир „Въча“ (в момента - 143,198 млн. м3) в питейното водоснабдяване на Пловдив и Пазарджик. В противен случай тази рило-родопска планинска вода изтича чрез Марица в Турция и Гърция, без да се използва повторно след добива на електроенергията!
Шумен и Търговище се водоснабдяват от язовир „Тича“ (в момента - 102,241 млн. м3). Омуртаг се водоснабдява от язовир „Ястребино“ (в момента - 14,702 млн. м3). Язовирите „Тича“, „Камчия“, „Ястребино“, „Ахелой“ и „Порой“ са пълни под 40% от полезния обем.
- Познава ли се наистина състоянието на водния ресурс в държавата? Колко вода имаше България, когато ръководехте водния сектор в МОСВ, и по-късно, когато бяхте министър на околната среда и водите?
- Управляващите не искат да определят стратегическите мерки за предотвратяване на режимите на питейно водоснабдяване, възстановяване на напояването и запазването на подземните води като стратегически резерв. Делят си усвояването на парите и другото не ги интересува. Давам пример: Питайте МРРБ с колко лева са финансирани мерки за идентифициране и намаляване на огромните загуби във ВиК от 1989 г. до днес. Питайте ги колко лева са вложили в строителство на язовири за питейно водоснабдяване и колко от тях са довършени от 1989 г. до днес. Водният ресурс не се познава и управниците нямат ни най-малко разбиране за него.
- А какво е действителното му състояние според вашите данни?
- Валежите върху територията на 2/3 от страната са преобладаващо между 5 и 50% от нормата за август. Всички реки са под праговете за средни води и около праговете за ниски води. Изключение е Черноморски басейн, където реките в басейна са около праговете за ниски води. Реките Факийска и Ропотамо в района на хидрометричната станция при с. Веселие са пресъхнали. Нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) имат преобладаваща тенденция на понижаване. Дебитът на изворите се характеризира с преобладаваща тенденция на понижаване. Язовирите днес са 3,5 млрд. м3, което представлява 54.58 % от сумата от общите им обеми. Това се допълва от високите температури и засушаването на почвите!
Цяла Западна България плюс Русенска, част от Разградска и Силистренска области са с екстремно засушаване на почвата, останалата част е със силно засушаване.
Заключението е еднозначно - България се намира в период на засушаване, както многократно се е случвало в нейната нова история! Но това по никакъв начин не отеква в главите на управниците. Те посрещат всеки нов период на засушаване или пълноводие като да откриват колелото. В така описаната реалност на водите в България в момента и състоянието на почвите съвсем реално липсва напояването. То подхранва подземните води, респективно реките, които дренират подземните води в периоди на маловодие, заместват валежите в най-сухите периоди от лятото и есента!
- Как стои въпросът с напояването?
- Размерът на изградената за напояване площ към 1989 г. достига 12,53 млн. дка. Това е 26,6% от обработваемата площ на страната.
Най-значителен е делът на площите, напоявани с води от река Дунав - около 2,2 млн. дка. Подаваната вода за напояване до 1989 г. достига до 4 милиарда m3 в средна и до 5,2 милиарда m3 в средно суха година, с което напоителните системи се оказват най-значимият водопотребител на вода за страната. За сведение през миналия поливен сезон (2024 г.) вода за напояване е доставена до 334 000 декара. Това е катастрофата, спомагаща за тоталното безводие в България в периодите на засушаване. На всичкото отгоре, но не на последно място, огромните загуби във водопреносните мрежи са 60%. В тази сложна международна обстановка нашите „стратези“ дали се сещат какво би станало с питейното водоснабдяване на българите.
Ако:
- се използва ядрено оръжие;
- се разрушат стените на основните питейни язовири;
- се използва ново оръжие, което да замърси повърхностните води?
Явно не се сещат, защото тласкат решаването на кризите за питейното водоснабдяване чрез изграждане на нови сондажи!
А подземните води са стратегически ресурс, от който българите биха оцелели поне още една година при ядрена война и до времето на обеззаразяване или възстановяване на хидротехническите съоръжения!
Когато бях министър, нямаше проблеми с водите. Заслугата не мога да си я приписвам напълно, защото природата беше благосклонна по време на моето министерстване! А освен това аз съм експерт – не съм политик.
- Свидетели сме как се създават нови органи, които да борят безводието. Вашият коментар - реално изпълними и полезни ли са предложените досега мерки?
- Създава се Национален борд по водите, който 100% дублира регламентирания със Закона за водите Консултативен съвет по водите към министъра на околната среда и водите. Както по функции, така и по състав. В резултат от дейността на Временната комисия по безводието се предлага създаването на Национален фонд за развитие на ВиК при наличието на Държавен холдинг ВиК с 1 млрд. лева капитал и при наличието на държавно предприятие за язовирите с 500 млн. лева.
Очите са само в парите, а не в стартирането на стратегически мерки за убиване на този воден геноцид върху повече от 500 000 хиляди наши съграждани (данните са от мотивите към предложението на решение на НС от извънредната комисия онзи ден).
-Търсенето и сондирането за нови водоизточници при 71% загуби от водоснабдителната мрежа решение ли е за кризата в Плевен?
- Това е ново усвояване на средства без никакъв ефект. Обяснявам: чистите питейни старопланински води от река Черни Осъм изтичат пред очите ни в Дунав, без да ги използваме гравитачно, защото няма къде да ги съхраним. В същото време копаем нови сондажи с мижав дебит и с помпи, които да захранват ВиК мрежата на Плевен, която не е проектирана за това. Аналогично, дори по-глупаво е предложението да водоснабдим Плевен с вода от река Дунав. Изпускаме водата от река Черни Осъм гравитачно в Дунав и след това качваме помпажно дунавска вода до Плевен – това прилича ли ви да е нормално?
- Как България е решавала проблемите с водоснабдяването в миналото? Ролята на обществените чешми, кладенци, водоизточници? Регистрацията на личните кладенци спасение ли е?
- Някъде ги е решила, някъде ги е оставила за решаване. Лошото е, че където ги е решила, решенията имат нужда от актуализация. А това, което не е решила, за по-лесно и управниците не го решават. Общо взето, работата е забатачена, защото няма политическа воля да стартират стратегическите мерки за осигуряване на питейното водоснабдяване като услуга от обществен интерес и като отговорност на държавата.
В по-малките населени места, които се водоснабдяват от локални водоизточници, ролята на обществените чешми може да бъде решителна. Не препоръчвам използването на кладенци и водоизточници, които нямат надлежната документация от Министерството на здравеопазването, че са годни за пиене. Регистрацията на кладенците бе измислена в началото на създаването на Басейновите дирекции като механизъм за набавяне на информация за собственото водоползване без разрешително и за защита на интересите на собствениците. Мисля, че вече е изиграло ролята си и няма особено полезно значение.
- Нужна ли ни е Национална стратегия за ВиК сектора? Старата е изтекла, а МРРБ се отказало да се прави нова.
- Нужна е актуализация на Националната стратегия за управление на водния сектор. Нужна е нова Стратегия за ВиК, защото на старата й изтече давността. Нужен е нов Закон за ВиК. Нужно е незабавно изпълнение на разработената от Световната банка Национална стратегия за хидромелиорация и защита от вредно въздействие на водите.
- Навремето Световната банка ни направи програма за рехабилитация на водопроводната мрежа. Сега се говори, че са необходими 30 млрд. лева за възстановяване на водопроводната мрежа. Колко пари ни трябват и откъде да ги вземем?
- ВиК мафията иска да покаже, че намаляването на загубите е невъзможно и поради това нивото им се запазва еднакво от 1999 г. до днес. Защо трябва да се ремонтират всичките тръби? Давам пример: Лекарите сменят ли цялата сърдечносъдова система на болен, пострадал от инфаркт? И не забравяйте - на ВиК им е изгодно да няма точна дефиниция за загуби, да няма зониране, да няма измерване и да има фактурирана, а не измерена вода! Така загубите остават големи и цената респективно расте. И вместо водомера играе моливът.
- Имаме ли необходимите специалисти – хидроинженери, ВиК инженери, техници? Как да се направи привлекателно за младите образованието в областта на водите?
- От началото на прехода България преля от юристи и икономисти. Специалностите, които трябваше да осигуряват техния комфорт, постепенно умряха. И сега и те, и ние ще страдаме, а най-вероятно ще се наложи да внасяме. Защото вузовете започнаха да продуцират дипломирани занаятчии, а не инженери експерти!
Това е той:
- Роден е през 1952 г. в София
- Магистър по хидрология и инженерна геология
- От 1978 г. до 1990 г. е работил в “Енергопроект”
- Повече от 25 г. работи в Министерството по околна среда и водите
- 12 г. е директор на Дирекция по водите
- Бил е служебен министър на околната среда и водите
- Експерт е по управление на водите на национално ниво
Таня Киркова
