Д ете робот е създадено да ни унищожи или спаси - това е въпросът на въпросите в „Създателят“.
Премиерната по кината фантастика е мрачен поглед към бъдещето и изкуствения интелект, което може да се случи по един или друг начин, но едва ли толкова зрелищно, както е на екрана. Детето робот е последната надежда на човечеството за спасение, но никога не се знае дали няма да се окаже и големият крах.
Бомба
В „Създателят“ бъдещето е мрачно. Човечеството и изкуственият интелект (ИИ) се борят да живеят в хармония. Но непокорен ИИ не се подчинява на програмирането си и нанася ядрена атака срещу хората, които са го създали. Това води до оспорвана, продължаваща десетилетие война, в която закоравелият бивш агент от специалните сили Джошуа Тейлър, който скърби по изчезналата си съпруга, е вербуван да открие и убие Създателя - неуловимия архитект на усъвършенствания ИИ. Той е разработил мистериозно оръжие, способно да сложи край на войната и на самото човечество.
Джошуа и неговият екип от елитни агенти преминават през вражеските граници и попадат в мрачното ядро на окупираната от ИИ територия. Там се сблъскват с потресаващата истина - оръжието, което са инструктирани да унищожат, е невинно момиченце. И точно то може да се окаже последната надежда на човечеството.
Майстор
Направата на този екшън струва $80 млн. по информация на медиите отвъд Океана. А режисьорът Гарет Едуардс влиза силно в полезрението както на големите студия, така също на критиката и публиката. Майстор е на визуалните ефекти, но най-вече умее да разказва истории за унищожение и тъга. Неговите последни три филма определено се превърнаха в блокбастери - „Rogue One: История от Междузвездни войни“ (2016) - смятан за най-добрия в цялата сага, „Годзила“ (2014) - зрелище, което измисли как звярът спасява хората, а и „Чудовища“ за нашествието на извънземни.
Гарет Едуардс обаче може да се гордее най-много със „Създателят“ - фантастичен екшън трилър, в който човечеството се бори за оцеляване в безмилостна война със силите на злонамерен изкуствен интелект. Предлага на зрителите в кината преживяване, каквото напоследък не виждаме често на големия екран - качествено комерсиално кино, което да ни забавлява, развълнува и замисли.
Режисьорът сам си признава, че за създаването на филма се е вдъхновявал от „Апокалипсис сега“ (1979), „Блейд Рънър“ (1982), „Акира“ (1988), „Рейнман“ (1988), „Ударът“ (1984), „Извънземното“ (1982) и „Хартиена луна“ (1973) - доста разнообразна компания. А ние бихме добавили и сагата за Терминатора. Но тук поне няма супергерои, но и от този тип.
Георги П. Димитров
