З а поредна година се провежда Националният поклоннически пешеходен поход „Светият път”. Той преминава по маршрут, максимално близък до автентичния на монашеската процесия от 1469 г., в която група от 7-8 калугери отиват до Търново и връщат мощите на св. Иван в основания от него манастир в Рила планина. По пътя се наблюдавали знамения и чудеса на изцеления, на бликване на чудотворни извори, както в района на старопрестолния град, така и на витошките села, откъдето са минали мощите на светията – закрилник на българския народ.
Д-р Паскал Пиперков с последно измерване: 650 км е дължината на българския Ел Камино
Шествието навсякъде е било посрещано и придружавано от народа, който търсил упование, изцеление и спасение от свети Иван Рилски. Тези знамения обаче продължават и в наши дни, разказва гл. ас. д-р Паскал Пиперков, един от организаторите на поклонническия път, аналог на испанския Ел Камино. Сравнението е удачно и като разстояние – западният път, тръгващ от Франция и завършващ в Северна Испания, е 800 км, а българският, прекосяващ България, по последни данни е точно 650 км.
- Г-н Пиперков, за кой поред път поемате по стъпките на легендарното пренасяне мощите на св. Иван Рилски - събитие, което Църквата е отредила да се чества на 1 юли?
- Реално целият маршрут пешеходно ще изминем за шести път. Разстоянието отнема повече от месец. Особеното е, че тази година се навършват 555 г. от пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Търново до Рилския манастир – по някакъв начин това е кръгла годишнина. Иначе самото възстановяване на поклонението датира отпреди 25 години. През 1999 г.
Маршрутът се вие през 4 епархии, а в някои населени места участниците в похода са посрещани като герои.
Светият синод организира национално поклонение. През 2019 г. ние вече възстановихме маршрута с идеята да се изминава ежегодно. Доколкото можем повтаряме автентичния път на мощите, изминат през XV век, на база на историческите сведения.
- Знае ли се откъде точно са минали?
- В писмения извор, който ползваме, разказа на Владислав Граматик от XV век, са споменати само 10 топонима. На тази база по някакви съображения ние сме начертали един логичен път, като сме използвали информация и за култа към светеца, базирайки се на етнологията. Ползваме още данни за съществували тогава стари пътища и манастири.
- Можем ли да изброим някои от тези десет места?
- Част от тях са Царственият град Търнов, река Росита (сегашната Росица), която тази година пресичаме при село Ресен, град Никопол, река Осъм. Оттам, следвайки повествованието, отиваме направо към славния град Средец.
- А защо процесията в онези дни е ходила до Дунав, вместо направо и за по-пряко да се отправи на юг към Рилския манастир?
- По онова време Никопол е бил административен център. И вероятно затова са минали оттам, пък и защото са познавали тогавашния български управител на града - Богдан. С това обаче наистина е станало едно немалко удължаване. Другото сигурно място между Никопол и София, което са посетили според преданията, е манастирът „Св. Иван Пусти“ край Враца. Там мощите са нощували.
Пред приказния манастир Св. Иван Пусти, Врачанско.
- А как ще коментирате сведения на Граматик, че идвайки в Сердика, се случило поредно чудо с мощите, които започнали да благоухаят?
- Всъщност е имало двойна благодат, защото мощите на св. Йоан Рилски са били положени на един одър заедно с тези на крал Стефан Милутин. Това се е случило в ротондата „Св. Георги Победоносец“, която тогава е била митрополитска катедрала. Затова и ние сега в София ще направим почивката си именно посещавайки ротондата. Това ще се стане на 27-28 юли.
- Вече пет века местата, откъдето са минали мощите на този небесен ангел, се смятат за благословени. По тях са поникнали параклиси и цели манастири. Интересно е след София откъде точно са прекосили Витоша?
- Тази, която приемаме за основна посока, е Владая, Мърчаево (посещаваме дн. Мърчаевски манастир „Света Троица“), Старо село и красивото дупнишко поле.
- А монашеската процесия дали е влязла в Дупница, каквито спорове имаше преди време?
- Ами казано е, че са минали през едно село на река Джерман на ден и половина път от манастира. Значи може да са минали през Дупница, но може и тук да се визират близките Бистрица или Сапарева баня – не е много ясно. Най-популярната версия, която се приема и от местни краеведи, е, че се говори за Сапарева баня. Оттам вече ние хващаме т. нар. Бели пат, който върви на около 800 метра надморска височина и обикаля Рила планина. По програма ще посетим параклиса „Св. Марина“ над село Бистрица, откъдето ще поемем към град Рила. До него се намира метох „Орлица“. Той е другото сигурно място по пътя на мощите, упоменато и от разказа на Граматик. Знае се, че там мощите са нощували за последно преди да тръгнат към Рилския манастир.
- Това не е лек маршрут, колко души са заявили участие тази година?
- Около 20 души, като общо 200-300 души се включват частично в някакъв етап. Наистина времето е дълго, а усилията не са малко, за да се измине този път. И не толкова физическа подготовка е необходима, колкото силен дух. Защото имаме случаи и физически по-силни и подготвени участници се отказват. Облекчението е, че всеки може да се включи, когато той реши и да участва докогато и докъдето желае. Разбира се, има някакви формални изисквания като медицинска застраховка, разрешение от личния лекар, но най-важното за мен е желанието. Именно то е решаващото, тъй като човек може да се включи за два часа, а може и за две седмици.
- Какви хора идват на този поход – повече са поклонниците или любопитните туристи?
- Всякакви идват - и млади, и стари, и силно вярващи, и не чак толкова въцърковени.
- По тази линия получават ли се колизии, защото например някой е дошъл да преживее пътя на св. Иван, да се пречисти и или да получи помощ за нещо свише чрез своя подвиг, докато някой просто е решил да разходи късите гащи, дето има една приказка?
- Пътуването не е леко, но рисковете от човешките взаимоотношения реално са най-големите. Гледаме с търпение и внимание да преодоляваме тези ситуации. Като форма освен туристическа част правим и църковна лития. Сутрин и вечер има богослужение, по време на движението носим икони и пеем църковни песни. През деня спираме на едно или няколко места, на които четем специални молитви към свети Йоан Рилски. С други думи основно наблягаме на духовната част на този подвиг. Разбира се, който иска само да се разхожда, пак е добре дошъл. Посещаваме много от живописните природни забележителности и свети места като кайлъшкия манастир „Св. Георги“ (10 юли), скален манастир „Св. Марина“ и пещерата „Проходна“ (14 юли), черепишки манастир „Успение Богородично“ (22 юли), осеновлашки манастир „Рождество Богородично“ (Седемте престола, 24 юли), ресиловски манастир „Покров Богородичен“ (1 август) и др.
- Има ли хора, които не са били толкова вярващи, но след като са предприели това поклонничество, са станали ревностни християни?
- Да, определено има хора, които израстват духовно благодарение на своето участие. Не всички обаче се връщат веднага, някои след години виждаме отново в редиците на похода. Което е разбираемо, всеки човек си има различни проблеми, а и различна житейска мисия. По-важното е, че при нас цари една хубава другарска атмосфера, която се стараем да поддържаме през цялото пътуване. А с молитвите си се надяваме да помагаме на цяла България. Все пак се молим на закрилника на българския народ.
- Знаем думите на Христос: „Където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях“. В тази връзка, ставал ли сте свидетел на някакви Божии знамения?
- Да, но не бих желал точно да описвам случки. По-скоро ще кажа, че в духовен план човек трябва да умее да вижда и малките чудеса, които всеки ден се случват. Например по време на похода успяваме някак си да избягаме от гръмотевици, малко ни вали дъжд – просто нещата се нареждат, когато има молитва. За нас е важно и че самото събитие е под егидата на Българската православна църква. Имаме благословението на четиримата епархийски митрополити, чиито епархии прекосяваме. Даже през 2019 година, когато за първи път направихме цялостния поход по повод честването на 550 г. от пренасянето на мощите на св. Иван, получихме благословение от Светия синод.
- Има ли конкуренция с другия поклоннически път, който тръгва от София пак на 1 юли, но е значително по-кратък?
- Всъщност реална конкуренция няма. Става дума за едно и също нещо - и едните, и другите се молим на св. Иван Рилски. Разликите са, че там е по-компактно, докато това, което ние правим, е, че минаваме по автентичния път от XV век.
Пилигримите в Плевенско.
- А къде нощувате през този повече от месец?
- На палатки, в хотели или къщи за гости, в обществени помещения, където разпъваме спалните си чували. За съжаление в Северна България няма богато изградена туристическа инфраструктура, която можем да ползваме като леглова база. Условията са различни. Надяваме се след години този път да стане и инфраструктурно готов, за да може и самостоятелно да се изминава от българи или чужденци.
- Нещо като Българския Камино, така ли?
- Да, такава е идеята. Все пак това е българският път на вярата, осветен от молитвите на монасите, които са носили ковчега с мощите на св. Иван Рилски.
- Те взимат благоуханното тяло на светеца от Търново, къде е било разположено там?
- Мястото е известно като църква номер осем. Тя е била специално изградена за пристигането на мощите. По-късно покрай нея се създава манастир на името на светеца. След падането на Търново в ръцете на османците мощите са съхранявани в митрополитския комплекс в църквата „Св. св. Петър и Павел“ и до нея разположената „Св. Йоан Рилски“.
Походът по традиция стартира от Търново историческата и духовна столица на България.
- Последно можем ли да обобщим програмата ви по дни, за онези, които искат да се включат и на по-късен етап към вас?
- Значи тръгваме на 1 юли от Велико Търново, на следващия уикенд сме в Никопол (6-7 юли), на втория уикенд сме в Луковит (13-14 юли), в третия – във Враца (20-21 юли), в четвъртия се пада да сме в София (27-28 юли), а на петия трябва да сме в Рилския манастир (3 август, събота). Повече подробности за местата и датите може да се видят на сайта - holypath.eu.
Любомир Старидолски
