С поред историците националноосвободителната борба на българския народ през епохата на Възраждането преминава през три етапа: борба за самостоятелна просвета и култура, за самостоятелна църква и за самостоятелна държава.
На 27 февруари 1870 г. борбата за наша самостоятелна църква достига кулминацията си със създаването на Българската eкзархия. Мнозина българи волно или неволно подценяват тази борба, като поставят акцента изцяло върху революционната страна на българското освободително движение. Това обаче не е правилно и не бива да бъде подценявано делото на стотици българи, участвали в борбата за самостоятелна българска църква.
ЗАБРАВЕНАТА ИСТОРИЯ: Отец Матей Миткалото отровен заради наследство!
С признаването на Екзархията на практика османската власт признава и самостоятелното съществуване на българския народ. В продължение на почти пет столетия нашият народ е изцяло приравняван с гръцкия и е включен в т.нар. рум миллет, към който са присъединени всичките народи, изповядващи източното православие. В продължение на 500 години самостоятелна българска църква няма, а нашите свещеници са подчинени на гръцките архийереи и Цариградския патриарх.
Независимост
Борбата за църковна независимост започва през 20-те години на XIX век и се разделя на три подпериода: за назначаване на българско духовенство и за използването на българския език в богослуженията, за установяване на народна църква и за обявяване на Българската екзархия и определяне на нейните географски граници.
Първата „бунтовническа“ проява на българите в посока към спечелване на самостоятелна църква е от 1824 г., когато жителите на Враца се обявяват срещу гръцкия епископ Методий и Търновския митрополит Иларион, също грък, и искат смяната им с български духовници.
Борбата повежда врачанският търговец Димитраки Хаджитошев. Заради своето бунтарско поведение той е арестуван от османската власт и на 24 януари 1827 г. е убит. Покушението срещу него е организирано от гръцките владици. Пет години след буната на Димитраки в Скопие българските първенци отправят официално искане до Цариградската патриаршия да им бъде изпратен български духовник за епископ. Инициативата за искането е на хаджи Трайко Дойчинович, който изобщо не е случайна личност. Хаджи Трайко е бивш касиер и пръв съветник на управителя на Скопския санджак Амзи паша. Благодарение на близостта си с пашата Трайко успява да го убеди да подкрепи българските искания. Със съдействието на Амзи паша Цариградският патриарх Агатангел уволнява митрополита на Скопие, гръка Ананий. Отказва да удовлетвори исканията на българите и им изпраща за Скопски митрополит друг грък – Генадий. Местните българи обаче не се примиряват. Те не желаят грък да управлява епархията им и през 1832 г. Генадий на свой ред е отстранен от длъжността си. А що се отнася да хаджи Трайко, през 1843 г., след като Амзи паша изпада в немилост, двамата са изпратени на заточение, от което не се връщат.
Цариград
След Враца и Скопие през 1835 г. „възстава“ и Търново. Жителите на старата столица под водачеството на Неофит Бозвели искат отстраняването на местния митрополит Иларион. Четири години по-късно търновци правят опит сами да назначат Бозвели за владика, но не успяват. За митрополит отново е назначен грък, носещ същото име – Неофит, а Бозвели е определен за негов протосингел. Бозвели обаче отказва да изпълнява задълженията си и заради това е обвинен в неподчинение и заточен на Света гора Атон. След края на заточението си Бозвели заминава за Цариград, откъдето заедно с Иларион Макариополски изпращат искане до патриарха за назначаване на българи за владици. След като виждат, че доброволно и по мирен път няма да постигат исканията си, българите сменят тактиката.
ЗАБРАВЕНАТА ИСТОРИЯ: Търсят гроба на цар Иван Шишман в Софийско, макар да загива в Никопол
През 1846 г. жителите на Самоков прогонват от града своя митрополит, гръка Йеремия. В отговор патриархът им изпраща Матей, също грък, който през следващите години няколко пъти е гонен и след това отново се връща и опитва да поеме поста си, но напразно. Важна стъпка в борбата на българите за постигане на църковна независимост е и построяването на българската църква „Св. Стефан“ в османската столица. А през 1859 г. в Кукуш е назначен и първият българин за владика и това е Партений Зографски.
Своеобразна кулминация на отношенията между българското население и патриаршията в Цариград е т.нар. Великденска акция от 1860 г. На 3 април по време на тържествената великденска служба в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград епископ Иларион Макариополски умишлено не споменава името на цариградския патриарх, а вместо това изрича думите „всякое епископство православних“.
Това са слова, които се изричат от предстоятел на самостоятелна автокефална църква, и с изричането им българският епископ отправя дръзко предизвикателство към гръцкия патриарх. Иларион обаче много добре се застрахова, като вместо името на гръцкия патриарх Кирил произнася това на султан Абдул Меджид. По този начин той умело парира още в зародиш евентуалните опити на Кирил да го наклевети пред султана и да го обвини в бунтовническа дейност. Великденската акция обаче на практика е достатъчно ярка демонстрация, че българите не искат повече да бъдат част от Цариградската патриаршия и от „рум миллета“ и искат да им се признае правото да бъдат самостоятелен народ със самостоятелна църковна организация.
Ферман
Трябва да минат още десет години обаче, преди българският църковен въпрос да бъде разрешен в полза на нашия народ. Най-после на 27 февруари 1870 г. излиза официален султански ферман, с който се провъзгласява създаването на Българската екзархия като върховна организация на Българската православна църква. Според фермана Екзархията ще се управлява от Свети синод, а начело ще стои екзарх, който трябва да бъде одобрен от султана.
ЗАБРАВЕНАТА ИСТОРИЯ: Три века гнет не изтриват българщината от Банат
Чрез фермана е установен и териториалният обхват на Българската екзархия, който с малки изключения обхваща територията на днешната българска държава, част от югозападните земи, които днес се намират на територията на Северна Македония, а също и части от Беломорието. На следващата 1871 г. е проведен първият църковно-народен събор, на който е утвърден и е приет екзархийският устав.
През 1872 г. е избран и първият български екзарх – Антим. По същото време Вселенската църква също свиква събор, на който обявява Екзархията ни за незаконна, еретична и схизматична. Трябва да изминат цели 73 години и едва през 1945 г. Вселенската патриаршия най-после вдига схизмата над Българската православна църква. Осем години по-късно, през 1953 г., е възстановена и Българската патриаршия, която обаче не е призната от Цариградската патриаршия до 1961 г., когато това най-сетне се случва.
Водачи
През 83-годишното си съществуване Българската екзархия се управлява от трима екзарси: Антим, Йосиф и Стефан. До Освобождението основните задачи на Екзархията са да съдейства за обединение на българските земи и да ръководи просветното дело, както и да води борба срещу католическата пропаганда. След Освобождението Екзархията съсредоточава главно дейността си в онези български земи, които според Берлинския договор остават в състава на Османската империя. И ако към 1885 г. екзархията има 353 училища в Македония и Одринско, към 1912 г., в навечерието на Балканската война, бройката им е вече 1196, т.е. близо четири пъти повече.
ЗАБРАВЕНАТА ИСТОРИЯ: Кольо Ганчев - съученикът на Дякона Левски!
Последният български екзарх Стефан е принуден да подаде оставка от комунистическия режим през 1948 г. В периода 1948 до 1953 г. църквата ни се управлява от Свети синод начело с наместник-председател преди избора на първия български патриарх в новото ни време, Пловдивския митрополит Кирил.
Иван Георгиев
