В секи българин знае кой е Колю Фичето и най-известните построени от него сгради. Малцина обаче са онези, които знаят повече за потомците на легендарния строител.
Генерал Иван Иванов Фичев е роден през 1860 г. в Търново. Баща му Иван е първороден син на Колю Фичето и по занаят е шивач. След като завършва класно училище в родния си град, внукът учи първо в Априловската гимназия в Габрово, а след това в прочутия Робърт колеж в Цариград, който обаче не успява да завърши.
Смъртта на баща му осуетява по-нататъшното му образование и той се връща в родния град да продължи занаята на баща си. След избухване на Руско-османската война през 1877 г. обаче 17-годишният Иван зарязва търговията и се записва доброволец в българското опълчение. Скоро обаче е назначен за преводач, първо на габровския окръжен управител, а след това на търновския губернатор и така и не успява да вземе участие в истинско сражение в тази война. По-късно обаче ще компенсира това, като избира пътя на професионалния военен.
Кариера
Кариерата му започва през 1880 г., когато той постъпва като юнкер във Военното училище и го завършва успешно две години по-късно с чин подпоручик. По време на Сръбско-българската война е командир на рота, като участва с нея в отбраната на Видинската крепост. След края на войната служи в Шести пехотен Търновски полк като командир на рота.
ЗАБРАВЕНАТА ИСТОРИЯ: Цар Фердинанд искал да стане император
По време на преврата срещу княз Александър Батенберг за разлика от други свои колеги Иван Фичев застава на страната на княза и премиера Стамболов и е един от офицерите, които след това са избрани да посрещнат за втори път княза. Двамата със Стамболов се срещат тайно в задната стаичка на търновския хотел „Стара планина“.
По време на тази среща Фичев уведомява премиера, че търновските офицери са срещу заговорниците и на базата на тази информация Стамболов организира контрапреврата и връщането на княза. В знак на признателност към младия офицер Иван Фичев е назначен за личен адютант на владетеля. След повторната абдикация на княза се връща и продължава службата си като офицер в Търново. След избухването на бунта на офицерите русофили поручик Фичев отново се доказва като верен на премиера Стефан Стамболов и е изпратен от него да потуши бунта в Русе.
За успешното справяне с поставената му задача е произведен в чин капитан. А по-късно е изпратен на обучение във Военната академия в Торино, Италия, която завършва с „отличен“. После получава поредното повишение в чин майор и е назначен за старши адютант в управлението на Втора Тракийска дивизия.
В годините до избухването на Първата балканска война внукът на Колю Фичето командва рота, изпълнява длъжността офицер от Генералния щаб, също така е и преподавател по тактика в Първа пехотна софийска дивизия. Назначен е за началник на образуваното ново учебно бюро при Министерството на войната.
Привлечен на работа и в Генералния щаб на българската войска. А през 1897 г. става и преподавател във Военното училище. Успоредно с кариерата растат и военните звания. През 1899 г. той вече е подполковник, през 1903 - полковник, а през 1908 - генерал-майор. През 1907 г. е назначен за командир на Втора Тракийски дивизия в Пловдив. А на 23 март 1910 г. внукът на Колю Фичето става началник на Генералния щаб на Българската армия, като заема тази длъжност по време и на двете войни за национално обединение.
Войните
По време на Първата балканска война той ръководи военните операции в Южна България. Няколко пъти се опитва да дава ценни съвети на ръководството на Генералния щаб. В тях обаче не се вслушва цар Фердинанд и това довежда до първата ни национална катастрофа. След края на войната Фичев участва и в подписването на Букурещкия мирен договор.
А след края на Междусъюзническата война е повишен в звание ген.-лейтенант и е назначен за началник на Трета военноинспекционна област с център Русе. На 14 септември 1914 г. е назначен от премиера Васил Радославов за министър на войната.
Същата година той е и сред създателите на българската Военна академия. Половин година по-късно една жестока трагедия връхлетява генерала. При атентата в градското казино в София на 14 септември 1915 г. загива дъщеря му Мара.
Този удар се оказва прекалено тежък за сломения от скръб баща и през август 1915 г. по собствено желание напуска военното поприще и преминава в запаса. Всъщност истинската причина за напускането му е съдържанието на доклада, който той изнася пред цар Фердинанд.
В него професионалистът се опитва да обясни на величеството, че включването на България в бъдещата световна война на страната на Германия е погрешно. А когато премиерът Васил Радославов му показва проектодоговора за присъединяването на страната ни към Тройния съюз, ген. Фичев го предупреждава: „За Бога, да не се излъжете да го подпишете, защото ще погубите България!“ Уви, нито Фердинанд, нито Радославов се вслушват в съветите му и страната ни е тласната в поредната война, която завършва с втората ни национална катастрофа.
Дипломат
През 1921 г. обаче държавата отново има нужда от него. Ген.-лейт. Иван Фичев е назначен от новия земеделски премиер Александър Стамболийски за пълномощен министър на България в съседна Румъния, като изкарва на този дипломатически пост две години. След завръщането си в България през 1923 г. той отново напуска обществения живот и се отдава изцяло на изследователска военноисториографска дейност. Пише научни трудове върху Сръбско - българската и балканските войни. Избран е за член на БАН.
ЗАБРАВЕНАТА ИСТОРИЯ: Кап. Атанас Узунов спасява Видинската крепост
През последните години от живота си потомъкът на Уста Колю Фичето е и сред основателите на търновската дружба „Трапезица“ в София. Записаната цел на дружбата е „да се грижи и да подпомага икономическото повдигане и историческото изучаване на гр. Търново“. Бил е председател, подпредседател и до смъртта си е неизменно част от ръководството на сдружението.
Атентат
През 1925 г. ген. Иван Фичев е на косъм от смъртта и се спасява като по чудо. По време на атентата в църквата „Св. Неделя“ той е открит под руините жив, макар и с липсваща част от черепа. „Защо оцелях? Защо Мара не ме повика при себе си“, пита се след това бащата.
През близо 40-годишната си военна кариера ген.-лейт. Иван Фичев е носител на четири български ордена. Последният от тях - „Стара планина“ I степен, му е присъден посмъртно. Освен това внукът на Уста Колю Фичето е носител и на френски, италиански, румънски ордени и дори на един персийски орден „Лъв и слънце“ II степен.
Ген.-лейтенант Иван Иванов Фичев умира на 18 ноември 1931 г. в София на 71-годишна възраст. Погребан е в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Търново, където по-рано след смъртта си са погребани и родителите му Иван и Кръстина Фичеви.
Иван Георгиев
