"Финансовото състояние на университета вече е стабилно, дълговете са изплатени", казва ректорът в интервю

"Финансовото състояние на университета вече е стабилно, дълговете са изплатени", казва ректорът в интервю

- Проф. Бонджолов, как премина кандидатстудентската кампания в условията на пандемия?

- Кандидатстудентската кампания започна добре. Проведе се в онлайн среда. Организирахме изпитите, без да имаме сериозни проблеми. Досега имаме близо 90 % изпълнение на държавната поръчка, която е малко повече от 1700 студенти. През тази година за първи път проведохме и акцията „Рано рани” за магистри, а резултатите само след първото класиране са колкото за цялата минала година. Предстоят и още две класирания.

- Как се отрази пандемията на бюджета на ВТУ? Имаше ли извънредни разходи, или обратното - покрай дистанционното обучение бяха спестени и икономисани средства?

- Имаше и извънредни разходи, но се спестиха и доста средства от неработещите и често затваряни корпуси.

- А как ще започне новата академична учебна година през есента - виртуално или присъствено?


- Зависи каква ще бъде ситуацията тогава. Всички виждаме, че тя е много динамична и бързо се променя. Ако нещата са както сега, най-вероятно не само откриването, но и учебният процес ще бъде присъствен. Но все пак трябва да сме готови и за другия вариант, който също не бива да се изключва. Но ние вече изкарахме близо две години в условията на световна пандемия, така че сме доста по-подготвени и за този вариант.


- Когато поехте управлението на Великотърновския университет, той беше натрупал над 6 млн. задължения. Какво е положението сега?

- Да, положението тогава беше много сериозно. Бяха ни запорирани банковите сметки от частни фирми. Наложи се да се вземат спешни и радикални мерки и да проведем реформи. Макар и трудно, успяхме да се справим и днес мога да заявя, че финансовото състояние на Великотърновския университет вече е стабилно. Дълговете са изплатени. Всъщност ние мислехме, че те са над 6 млн. лева, а се оказа, че има прахосани още над 1 млн. лева за нещо, което не е работило. Един от показателите за стабилността е, че успяхме да вдигнем двойно заплатите на преподавателския състав и с до 50% на служителите и на помощния персонал.


- Като дългогодишен университетски преподавател и администратор кажете кои според вас са основните предизвикателства пред българското висше образование?


- Предизвикателствата пред висшето образование са много. Едното от тях е свързано с това, че от много години не е имало сериозни реформи в системата. А такива са необходими. Един от проблемите е свързан с финансирането на университетите. То се извършва на базата на броя студенти. Преди време сумата, отпускана за студентите по държавна поръчка, беше достатъчна ВУЗ-овете да работят нормално. След това обаче беше сменен базовият норматив, като намалиха размера на субсидията за един студент от 963 на 693 лв. Това постави университетите в положение на колапс. И още не е променено. Хубавото е, че стартира програмата „Наука и образование за интелигентен растеж”, та да се снабдим с техника. Едва ли пандемията ще приключи скоро и тази техника ще ни е много необходима в случай, че се наложи продължаване на онлайн обучението. Но дори и ковид кризата да си отиде, може да настъпят други извънредни обстоятелства. Системата трябва да изгради свой резервен вариант, който да се задейства, когато е необходимо.


- Кои са най-търсените и предпочитаните специалности от кандидат-студентите?


- За мое огромно съжаление все още продължават да се търсят специалности, които държавата иска да ограничи - като икономическите, правото, психологията. Причината да се търсят е, че те са престижни. В много от тях може би е и лесно да се учи. Но липсва практическа реализация след завършването им. Към педагогическите специалности интересът през последните години е лесно обясним с оглед на това, че записващите в тях знаят какво ще работят и каква заплата ще получават и това ги прави привлекателни.


- А кои са най-непривлекателните специалности и защо?


- Най-непривлекателни си остават трудните специалности при нас - математика и информатика, филологиите, историята, археологията. Те имат реализация, но не са желани най-вече защото са трудни.

- Имаше години, когато като че ли системата на висшето образование оставаше на заден план. Промени ли се това?

- Да, имаше време, когато не можехме даже да си вземем асистенти, защото заплатата на един асистент беше по-малка от тази на учител и завършващите млади хора предпочитаха да работят в училищата вместо в университетите. В последно време държавата обаче започна да се държи по-адекватно по отношение на пазара на труда и към висшето образование. Тя трябва да пренасочи ресурса си към специалности, които са необходими на обществото. Тогава и частните субекти, и бизнесът от своя страна също ще започнат да проявяват интерес - да дават стипендии, да осигуряват добро заплащане за младите специалисти.


- Големият брой ВУЗ-ове у нас не е ли също причината те взаимно да си „ядат хляба”?

- Вижте, университетите в България не са много. Има един пълен университет и още 4-5- класически. Повечето са моно висши училища, специализирани и тясно профилирани, а не пълни: медицински, технически, военни, инженерни, аграрни, спортни, по изкуствата и т.н. По-голямата част от тях са концентрирани в София, но това е напълно нормално, след като 30% от населението на България живее там. Особеното е, че частните университети предлагат това, от което печелят, а не това, от което държавата има нужда, тъй като те са с комерсиална насоченост. Докато държавните университети сме принудени да поддържаме и някои нерентабилни специалности. Но всъщност не висшите учебни заведения определят правилата. Ние спазваме правилата, които определя държавата.


- Защо младите хора в България предпочитат да продължат образованието си не у нас, а в чужбина? По-ниско ли е качеството на нашето образование пред това в чужбина?

- Има огромна разлика в стандарта на живот, а и между българските и европейските университети, освен това в чужбина младите хора имат възможността да работят и да учат. Преди години имаше държавни служители в министерствата, които призоваваха младите хора да не кандидатстват в българските ВУЗ-ове, а направо да отиват да учат в чужбина. Моето мнение обаче е, че сега младите хора все повече започнаха да се замислят къде е по-добре да учат и да се реализират, и това е един добър знак, една добра посока. Това, което се направи за популяризирането на педагогическите специалности през последните години, трябва да се направи и за останалите специалности. Освен това нещата много зависят и от политическата конюнктура, от сигурността, която страната ни им предлага. Основната причина младите хора да бягат в чужбина (а и не само младите) и не само да учат, е липсата на ясна и добра перспектива за работата, за живота и за бъдещето им.

ВИЗИТКА:


Роден през 1960 г.

Завършил българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, където работи от 1984 г.

От 2011 до 2015 г. е декан, а от 2015 ректор на Великотърновския университет