0

- Д-р Пожарашки, какви са психологическите особености при взаимоотношенията между баби, дядовци и внуци?

- Единствените здрави аспекти в отношенията с децата според мен са любовта, мъдростта и играта. Съвременните родители са заети хора. Работят за пари, за кариера, за успехи, за утвърждаване, за стандарт на живот. Обикновено и бащата и майката работят и оставят децата на баби и дядовци, ако не успеят да ги оставят на грижата на детска градина. Най-важният фактор за израстване на здрав човек е да е бил отглеждано с любов дете. Топлата връзка между родители и деца създава усещане за защитеност у детето, а израстването в тази среда изгражда чувство на сигурност. Дете, чувстващо се сигурно, пробва смело различни модели поведения и отношения под мъдрия поглед на възрастния, който е готов да покаже, коригира или ограничи някое поведение. Така детето расте здраво, смело, любознателно, отворено към света, готово да пробва, учи и се развива. Няма здраве без любов, а любовта е грижа, топлота, спокойствие, разбиране, интерес, внимание и ако се замислите, много неща. Тя не наранява, не ограничава, не осъжда, не се кара, а стимулира, поощрява, но наблюдава и коригира. Така тя изгражда изцяло позитивни нагласи към живота.

- Могат ли бабите и дядовците да отменят пълноценно родителите в отглеждането на децата?

- В практиката ми често срещам хора, за които родителите им не са могли да се грижат и бабите и дядовците им са вършили това понякога с години. Често се срещам със спомена за топлата, грижовна баба и разбиращия и поощряващ дядо, разбира се, и със сълзите при спомена за тях. Една такава връзка от детството винаги носи позитивен заряд при възрастния човек и за мен като терапевт това е неоценим ресурс в терапията. Често онова, което забързаните и угрижени родители не са могли да дадат, са го дали техните мъдри родители на внуците си.

- Какви игри е добре да стимулират бабите и дядовците?

- Играта е изследване. Тя е много сериозно занимание, в което ние се синхронизираме, разбирайте много общо, общуваме в един ритъм, заедно сме. Ние порасналите хора често си мислим, че детето, като си играе, прави нещо несериозно, така де, нали е малко и не разбира. Не, детето се учи да живее през играта. Няма по-бърз начин за заучаване на житейски модели от играта. Тя предполага, правейки неща, които са ти интересни, да си концентрирал цялото си внимание в тях. Учим през вниманието, а детето е отдадено в играта. Освен това моделът на играта изисква позитивно отношение към обекта на игра. То се учи да живее конструктивно през играта. Тя е много сериозно занимание. Повтарям това твърдение. Тя е важно, може би най-важното занимание, стига да не остане единственото поведение и отношение в живота на човека. Креативната игра концентрира вниманието на детето с лекотата, подходяща за възрастта му. Днес караме децата да учат от петгодишни. Дали това е добре? Не съм убеден. Само разбирайки сериозността на играта като модел за научаване на житейски модели, можем да ползваме силата й и като модел за общуване с детето. И е важно да я съхраним като модел и отношение през целия живот, но балансирано заедно с други зрели модели според възрастта.

- Лесно ли е човек да преоткрие детето у себе си?

- Възрастният човек е нормално, достигнал вече до зрелостта, да се върне до „детето“ у себе си и така да подхожда с живота – мъдро и с лекота. Само тази лекота може да компенсира „тежестта на годините“ и да ползва мъдростта на броя и опита им. Само връщайки се към играта, зрелият човек може да научи чрез примера следващите поколения на здрави поведения и отношения, да укрепи любопитството към живота и да даде увереност на детето, че може, като подхожда предимно с позволение, не със забрана. Да, и за всичко това е нужна любов, любовта към живота. Мъдро е да даваш пример с онова, което правиш, мъдро е да позволяваш даже когато виждаш, че детето бърка, но да си до него, за да му помогнеш да си види грешката, а не да го укоряваш, да не говорим за абсурда на обвинението, обидата и боя като болен избор на възпитание. Мъдрият възрастен възпитава, увличайки чрез примера и топлото общуване. Незрелият възрастен ограничава, забранява, обвинява, изисква, очаква, потиска, кара детето насила да прави нещо и „дресира“ с методите на „захарчето и пръчката“, например: „ако не си научиш уроците, ще бъдеш наказан, а ако донесеш шестица, ще ти купя сладолед“. В цивилизацията ни има безумни модели за общуване, които ние „порасналите“ смятаме за мъдри и прилагаме един към друг безкритично просто защото и с нас така са се държали. Така „заразяваме“ потомците си с грешките, съответно неврозата на предците си, а здравето, любовта, мъдростта и хармонията ни гледат отстрани и сигурно ни се чудят на акъла.

- Как бабите и дядовците да накарат внуците да учат и да не ги разглезват прекалено много?

- Повечето хора мислят, че децата „трябва да бъдат накарани да учат“. Да накараш някого означава да го принудиш да прави нещо. Принуждаването е противоестествен за мен метод. Няма по-сигурен начин да отвратиш някого от правенето на нещото, рано или късно. Просто е въпрос на време. Интересният въпрос според мен е: „Как да увлечем детето в правенето на нещо и как то да стане интересно за него?“. Когато правим нещо интересно, то е за дълго, защото интересът ще продължи, а където е интересът, там е и вниманието и тогава правенето е и ефикасно, и качествено, и естествено за природата ни. Обратно, когато накараш детето да прави нещо, възниква съпротива и му създаваш негативна нагласа. Само това му е достатъчно, за да развие невъзможност да погледне на ученето като на нещо интересно и полезно, а и няма да го направи качествено. Възникналото отношение се запазва и „трябва“ като алтернатива става неизбежно. Не казвам, че в живота не се налага да „трябва“ да правим неща. Тук интересният въпрос е: „как да бъдат сведени до минимум тези „трябва“ неща“.

Ако искате детето да учи, седнете до него и четете и учете с него, не постоянно, разбира се, но е важно да имате връзка. Разговаряйте, обяснявайте и събудете интереса му. То после само ще продължи без вас. Ако детето няма интерес към даден предмет, потърсете какво му е интересно и научете и говорете за него. Ако с детето от малко е общувано здраво, то ще прехвърли някой ден този здрав модел към собствените си деца и внуци. Каквото си видял като малък, това правиш, когато пораснеш. Ние „си купуваме“ безкритично от родители, баби и дядовци житейските модели, с които живеем цял живот.

- Каква конкретно е ролята на бабите и дядовците във възпитанието на децата?

- Голямата роля на бабите и дядовците е да обяснят постепенно на детето тази двойственост на живота, за да може то да приеме нуждата да свърши необходимото, а не само играта, за да порасне със здрави отношения към живота си и онова, което прави в него. Така в живота „трябва нещата“ постепенно изчезват, а остават нещата, които искам и които ми е необходимо да направя. Така изчезва детската съпротива и необходимостта да „трябва да накараме децата да учат“. Много важно е какъв тип отношения разгръщаме, а за разгръщането на нещо здраво е нужно време и коректни отношения и поведения. Те са нужни и по въпроса „как да не бъдат разглезвани децата твърде много“.

Здравите, мъдри отношения и поведения към детето изграждат у него същите отношения и поведения, тоест у детето се изгражда усещането за здрави „граници“. Глезеното дете няма усещане кое, колко и докъде може. На него всичко му е позволено. То се глези или защото не са му показвани граници поради факта, че с него не е общувано здраво, или защото са му поставяни такива прекалено силово и то ги престъпва на инат. „Не“ е усещане за граница, която здраво се показва с пример предимно. Стигне ли се до употреба на думата „не“, означава, че са минати граници и нещо липсва в модела на общуване с детето или то пробва някой нездрав модел, като последното е нормално. Има моменти, когато границата „не“ е важно да се постави категорично, но колкото по-рядко се налага, толкова по-добре е и за възрастния, и за детето. Вместо с „не“ лично аз предпочитам да поставя граница с въпрос, който ще предизвика промяна в поведение или отношение чрез осъзнаване.

Колко време ни трябва за пълноценна почивка

Почивката трябва да е спонтанен процес, както и активността - работа, учене, игра. „Ама почини си!“, ще ми каже някой. Да, но на мен сега точно не ми се почива. Тича ми се, пее ми се, искам да се видя с приятели и какво ли още не. Когато се уморя обаче от това, което правя, тогава вече ми се почива. Добре е да поканим детето да си легне, ако го видим уморено, превъзбудено, неспокойно. Това са белези на умора. Добре е да му попеем, да го гушнем и да го погалим за минути, да му предложим лека закуска и закусило ще се успокои. Така то само ще се отпусне и ще заспи вероятно или просто след минути ще отиде да играе отново, но вече отпочинало и ненапрегнато.

Активност и пасивност, работа (учене) и почивка са естествени процеси и са подчинени на естествен ритъм със собствена логика и това е логиката на умората (нямам енергия) и бодростта (пълен съм с енергия). Друг е въпросът в какво ще насоча енергията си, дали в нещо интересно, което естествено ще донесе приятна умора след известно време, или в нещо, което с „трябва“ ще внесе пренапрежение и невротизъм (особено у детето). Нормално е, когато си имал пълноценен активен ден, вечерта и особено след вечеря да имаш нужда от почивка. Когато се отпуснеш достатъчно в нея, тогава идва и добрият спокоен сън. Ето пример за здрав ритъм. Той не „трябва“, той „е“ от само себе си. Заложено е генетично у нас като процес. Важното е да не му пречим, а да се научим да го разпознаваме и следваме. Зная, че в лудия ритъм на съвременната цивилизация е трудно, но не е невъзможно. Всъщност в естествеността на този ритъм е „кодирано“ и здравето ни.

Това е той:

Завършва медицина през 1991 г. в София

Специализира образна диагностика и работи в Института за спешна медицинска помощ „Пирогов“

Завършва Института за Неорайхианска аналитична психотерапия в София

Практикува Телесна аналитична психотерапия

Член е на Българското Неорайхианско психотерапевтично дружество и е член на Борда на директорите на Европейската асоциация по Телесна психотерапия (ЕАВР)

Личният му блог е „Човек среща Човека“: https://dr-pojarashki.info/